— Ако Натали изпитва вина, така и трябва да бъде. Тя е причината баща ѝ да открадне секретна информация.
— Но съпругът ѝ… — започна Джеймисън.
— Всеки човек прави избор — прекъсна я Декър. — Уолтър Дабни никога не би направил всичко това, ако Корбет умееше да контролира страстта си към хазарта. И сега онзи, който би трябвало да понесе всички последствия, се измъква невредим. А онзи, който е смъртно болен и би трябвало да изживее достойно последните си месеци, лежи в моргата. След като години наред се е трудил, за да осигури на семейството си добър живот, ще бъде запомнен като предател и убиец.
— Той също е направил своя избор — възрази Джеймисън.
— Не е същото — отвърна Декър. — Натали е била малкото му момиченце. Какво е можел да направи?
— Можел е да откаже — отвърна Марс. — Но не го е направил. Не казвам, че изборът е бил лесен. Но Уолтър е трябвало да се обади в полицията или да помогне на Натали и семейството ѝ да се скрият от онези, които са ги заплашвали. Бил е човек с връзки. Можел е да действа по друг начин.
Декър поклати глава.
— Никой от вас не е имал дете. Аз имах. Човек е готов на всичко, за да помогне на детето си. Буквално на всичко — каза и не пророни нито дума повече по обратния път.
Когато пристигнеха във вашингтонския офис на ФБР, трябваше да извадят временен пропуск за Марс, но тъй като бяха позвънили предварително на Богарт, той се бе погрижил за всичко. Посрещна ги на входа.
— По дяволите, Мелвин, изглеждаш чудесно! — възкликна специалният агент. — Алекс ми разказа какво се е случило снощи. Декър, поел си голям риск. Глупав риск. Извадил си късмет, че Мелвин е дошъл.
— „Винаги разчитам на малко помощ от приятелите“ — изтананика Декър.
— Аха, като бийтълсите — отвърна Богарт. — Но късметът не е вечен.
— Алекс вече ми чете конско.
— Няма да навреди, ако и Богарт го направи — заяви категорично Джеймисън. — За по-голям ефект.
Богарт ги заведе в своя кабинет. Когато седнаха, Декър започна:
— Проверихме една идея на Мелвин и разговаряхме с Натали, най-малката дъщеря. — И разказа всичко.
Богарт отвърна замислено:
— Смяташ, че Дабни е знаел кой го шантажира?
— Казал ѝ е: „Мислиш си, че познаваш някого, а после се оказва, че изобщо не го познаваш“. Това може да означава много неща в зависимост от ситуацията. Кого ли е имал предвид Дабни?
— Може да е имал предвид много хора — намеси се Джеймисън.
— Там е проблемът — кимна Декър.
— Но поне ни дава нова следа, по която да тръгнем — заключи Богарт.
— Може да говори за някого, с когото е работил през годините — предположи Джеймисън.
— Сигурно за човек, който е бил в позицията да го шантажира напоследък — отвърна Декър. — Ще трябва да проучим по-задълбочено миналото му.
— Откъде ще започнем? — попита Джеймисън.
— От най-очевидния източник на информация — отвърна Декър. — „Уолтър Дабни и съдружници“.
— Открихте ли още нещо? — попита Фей Томпсън.
Декър и Джеймисън седяха в кабинета ѝ. Марс се бе върнал в апартамента.
Преди той да успее да отговори, Томпсън продължи:
— Между другото, показах на колегите снимката на онази жена от видеото с Уолтър. Никой не я позна.
— Благодаря — отвърна Декър. — Надявахме се да ни помогнете с още нещо.
— Аз? Как?
— Трябва ни списък на всичките ви служители и съдружници, като се интересуваме най-вече от онези, които работят тук отдавна. Ще ни трябва списък и на вашите клиенти. Със същия фокус. Най-дългогодишните.
Томпсън се облегна на стола си. Изглеждаше объркана и изпълнена с недоверие.
— Какво целите с това?
— Надяваме се да открием истината.
— На мен ми прилича по-скоро на изстрел в мрака.
— При подобни разследвания сме длъжни да обърнем внимание и на най-незначителната подробност — обясни Декър. — Не можем да изключим вероятността хората, принудили Уолтър Дабни да постъпи по този начин, да са свързани с работата му тук.
— Намирам, че подобна вероятност граничи с невъзможното.
— Въпреки това.
— Имате ли съдебна заповед?
— А трябва ли да имаме? — Декър наклони глава. — Мислех, че вие също искате да откриете истината.
— Разбира се, че искам. Но освен това управлявам тази компания. А подобна информация може да навреди на някои мои колеги. Освен това, както добре знаете, голяма част от работата ни е секретна. Има правила, които не можем да нарушим.
— Извиняваме се за неудобството, но разследваме смъртта на двама души.
— Разбирам, обаче…
— Има още една подробност — прекъсна я Декър.