След няколко секунди Богарт попита:
— Чакайте малко! Къде отиде той?
Джеймисън погледна към вратата и поклати глава.
— Нали си наясно, че не мога да дотичвам всеки път, когато ми позвъниш?
Харпър Браун се взираше в Декър от шофьорската седалка на своето беемве.
— Ти се появяваш само когато решиш — отвърна Декър, който седеше до нея.
Браун прокара пръсти по волана.
— Признавам, че обаждането ти ме заинтригува.
Декър я изгледа мълчаливо.
— Притежаваш невероятна дарба — търпение, което ти позволява да изчакаш събеседника си да изтърве неволно някоя дума.
Той скръсти ръце на корема си и попита:
— Ти искаш ли да изтървеш някоя дума?
— Защо ме питаш, за бога?
— Защото, откакто се появи, само увърташ и говориш с недомлъвки.
— Време е за вечеря. Гладен ли си?
— Така като ме гледаш, не съм ли постоянно гладен?
— Знам едно място, където правят страхотни бургери.
— Не ми приличаш на човек, който обича бургери.
— Не ме познаваш.
Пристигнаха пред ресторанта, паркираха и влязоха. Беше евтино, непретенциозно заведение и Декър долови миризмата на мазнина откъм кухнята още преди да е подминал първата маса в малкия салон.
Откриха свободно сепаре близо до коридора, който водеше към тоалетните. Когато сервитьорката дойде, Браун поръча направо:
— Номер дванайсет плюс две бири „Еспесиал“. Без чаши. Нека спестим малко работа на кухненските работници.
Жената кимна и се отдалечи. Миг по-късно извика гръмогласно поръчката, за да могат да я чуят в кухнята.
— Номер дванайсет? — попита Декър.
— Повярвай ми, ще ти хареса. — Браун се облегна назад и протегна дългите си крака, обути в джинси. — И какво сега по въпроса за недомлъвките?
— Ами отваряш кранчето, а после го спираш. Само ни дразниш. Играеш си ту на доброто, ту на лошото ченге. Заплашваш да ни отнемеш случая, но не можеш да го решиш сама.
Тя сви рамене.
— Просто се опитвам да си върша работата.
— Богарт се обади на един приятел в АВР, за да те провери.
— Браво на него.
— Човекът казал, че не те познава. Никога не е чувал за теб.
— И в кой по-точно отдел работи приятелят на Богарт? Агенцията разполага с персонал в над сто и четирийсет града в допълнение към огромната централа тук.
— В Рестън. В информационния център.
— Информационният център? Вероятно е обикновен чиновник, някой цивилен, който мести папките от едно бюро на друго. Аз не съм нито цивилна, нито седя на бюро. Да не би да намекваш, че не работя в АВР?
— Значката и служебната ти карта изглеждат съвсем истински.
— Защото са си истински.
— Не съм казал, че са фалшиви. Иначе никога нямаше да влезеш в Хувър Билдинг, не и с подправени документи.
— Какво точно се опитваш да кажеш? — попита рязко Браун.
— Че събуждаш интереса ми, но не знам какви цели преследваш.
— Мисля, че бях пределно ясна. Преследвам човека, на когото Дабни е продал секретна информация.
— Някакъв напредък? — попита Декър.
Браун се усмихна и отвърна сдържано:
— Съжалявам, разбирам, че искаш да се възползваш от нашите усилия.
— Не, искам да си помагаме взаимно.
— Пак старата песен — усмихна се тя и каза резервирано: — Не си спомням да съм казвала, че се нуждая от помощта ти.
— Всеки има нужда от помощ от време на време.
Бирите им пристигнаха и двамата отпиха продължително от бутилките.
— Значи си тук, за да ми помогнеш? — каза тя и остави бирата си. — Колко щедро от твоя страна.
— След като и бездруго съм тук, пет пари не давам как точно ще стигна до истината. Смятам, че ако обединим усилията си, можем да постигнем целта по-бързо, отколкото ако бягаме по съседни писти. Ти сама каза, че тази история може да предизвика апокалипсис.
Браун отпи от бирата си и изтри устни със салфетката.
— Добре, разбрах логиката ти. Но вече ти обясних защо не искам в разследването да участват още хора.
— Аз не съм шпионин, Браун! Пристигнах в този град едва преди няколко месеца. Светът, в който живееш, ми изглежда също толкова странен, колкото Луната или Марс. Просто искам да разкрия истината. Нищо повече.
Тя се замисли върху думите му и каза:
— Добре. Докъде сте стигнали с вашето разследване?
— Работим по две линии: проучваме миналото на Дабни и на Бъркшър.
— Казах ти вече, че се интересувам само от Дабни.
— Но можеш да проявиш интерес и към Бъркшър. Дори би трябвало да го направиш.