— Прадядо ми е бил един от първите инвеститори в тази фирма, както и в още шест други, които днес присъстват в класацията „Форчън 500“ на най-големите компании в страната. Част от парите си наследих от него. А когато родителите ми починаха, наследих още. Къщата беше на дядо ми.
— Страхотно.
— Да, извадих голям късмет.
Той погледна беретата.
— Но очевидно не искаш да си харчиш наследството и да си живееш живота.
— И кариерата си съм получила в наследство. Баща ми беше военен. Премина в резерва като полковник. Служил е във Виетнам, откъдето се е върнал с два медала „Пурпурно сърце“ и една „Бронзова звезда“.
— Впечатлен съм, агент Браун.
— Наричай ме Харпър. Все пак не сме на работа, Еймъс. Баща ми беше причината да постъпя в армията. Той също е можел да си остане у дома и да харчи парите, които не е спечелил сам, но е решил да облече униформа и да служи на страната си.
— Значи и ти си в армията.
— Формално, да. В пехотата. Изкарах две мисии в Ирак и една в Афганистан.
— Като каква?
— СОЕ.
— Нямам представа какво означава.
— Извинявай, в армията често използваме подобни съкращения. Специалист по обезвреждане на експлозиви, неизбухнали бомби и самоделни взривни устройства. С една дума, сапьор.
— Звучи опасно.
— Всичко там беше опасно. Целият ден беше изпълнен с рискове. И нощта също.
— Разбирам. И баща ти ли е бил сапьор?
— Не. Смяташе ме за луда, че съм се захванала с това. Но всъщност бях много добра — каза Браун и отпи от уискито си. — Да се върнем на разследването. Искаше да ми предложиш някакво споразумение ли?
— Да, мисля, че е по-добре да работим заедно. Но ти очевидно държеше да го обсъдим на тихо и спокойно място. Затова сме тук — каза Декър, облегна се и я погледна подканящо.
Браун почеса босото си стъпало и помълча, докато събере мислите си.
— Тайните, които Дабни е продал, играят ключова роля за сигурността на страната. Без да навлизам в излишни подробности, ще спомена, че той вероятно е открил задна вратичка към някои от най-важните ни платформи за киберсигурност.
— Чакай малко! Нали каза, че откраднатата информация е свързана с танкове, самолети и прочие неща, които терористите не могат да построят?
Браун отпи отскоча си.
— Казах го, преди да те опозная по-добре.
— Значи си ме излъгала.
— Използвах стандартна тактика, която да ми позволи да преценя дали заслужаваш доверието ми.
— Значи си ме излъгала — повтори Декър.
— Сега обаче ти казвам истината. Всичките ни платформи, свързани с разузнаването и сигурността, имат неоторизирани задни вратички.
— Което означава, че могат да бъдат хакнати.
— Което означава, че най-вероятно вече са хакнати.
— Но след като знаете за кражбата, можете да вземете мерки и да предотвратите евентуалните щети, нали?
— Звучи лесно, но на практика не е така. Работата е там, че не знаем кога Дабни е предал информацията. Купувачите може вече да са инсталирали зловреден или шпионски софтуер в нашите системи. Не можем да изключим всичките си компютърни мрежи. Освен това враговете ни може вече да са източили информацията, която ги интересува, и да са навредили на националната сигурност.
— Разбирам проблема — кимна Декър.
— Не, не мисля, че го разбираш. Предпочитам да бяха откраднали чертежи за танкове или самолети. Ще им трябва много време да ги построят. А това… това може незабавно да бъде използвано срещу нас. В момента вероятно седим върху бомба, чийто часовников механизъм вече отмерва секундите до взрива, а ние нямаме представа нито кога, нито къде ще избухне… Какво мислиш за това? — добави предизвикателно тя.
— Мисля, че едно уиски ще ми се отрази добре.
Браун стана и му наля скоч, преди да се върне в креслото си. Декър отпи малка глътка, която опари гърлото му.
— Как разбрахте какво точно е откраднал Дабни? — попита той.
Браун също отпи, преди да отговори:
— Разполагам с най-високо ниво на достъп в АВР. Става въпрос за секретна информация със специален режим на съхранение. С други думи, мога да работя със свръхсекретни данни. Служители на ЦРУ или АНС с аналогичен достъп до информация в своите агенции няма как да припарят до онова, което знаем в АВР. Така е устроен нашият свят. Никой не може да разчита на реципрочност в това отношение.
— А това е вежлив начин да ми обясниш защо не можеш да отговориш на въпроса ми.
Тя вдигна чашата си в знак на потвърждение.
— Мога да ти кажа, че със сигурност знаем какво точно е откраднато. Не знаем обаче при кого е отишло или откога разполагат с информацията. И какво е направено с нея.