— Как си представяш съвместната ни работа?
— Наистина ли си в състояние да запомниш всичко?
— Повече или по-малко.
— Колко души имаше в ресторанта тази вечер?
Декър върна лентата и прегледа нужните кадри.
— Четиринайсет, ако не броим нас двамата и персонала.
— Вдясно от бара седеше един мъж. С какво беше облечен?
Декър ѝ каза, като не пропусна дори цвета на чорапите му. После добави:
— Километражът на колата ти показва трийсет и осем хиляди осемстотин и шейсет. Искаш ли да ти кажа номера на рамата? Запомних го още първия път, когато се качих в колата ти — каза Декър.
Браун грабна чантата си, извади талона на колата си и проследи номера, докато той ѝ го диктуваше. Изражението ѝ бе достатъчно красноречиво — Декър не бе сгрешил нито една цифра.
— Това е невероятно! — възкликна тя.
— И така, как си представяш съвместната ни работа?
— Както вече казах, интересувам се повече от Дабни, отколкото от Бъркшър. Съгласен ли си?
Декър поклати глава.
— Онзи, който е принудил Дабни да я убие, го е шантажирал. Това означава, че е знаел за продажбата на секретната информация. Обзалагам се, че знае и на кого я е продал. Нищо чудно да става въпрос за едни и същи хора. Научим ли повече за Бъркшър, можем да разрешим и твоя проблем.
— Звучи логично.
— Това означава ли, че ще работиш с нас и по отношение на Бъркшър?
— Да — кимна Браун.
— Добре, в такъв случай може би имам информация, която ще ти помогне.
— Например?
— Например каква е била Ан Бъркшър.
33
Изражението на Браун замръзна за миг.
— Каква е била? Нещо против да ми обясниш?
— Това е причината да ти позвъня тази вечер. Бъркшър няма минало. Не можем да открием нищо за нея, което да е отпреди повече от десет години. Документите ѝ показват, че е завършила Политехниката във Вирджиния, но първото ѝ име е изписано по различен начин. Освен това е богата, но нямаме представа откъде са дошли парите.
— Добре, какво ти говори това?
— Предполагам, че е шпионка. Нищо чудно Дабни да е предавал информацията тъкмо на нея. Но тогава защо ще я убива? Не успяхме да открием връзка между двамата. Запитахме се дори дали не е била в Програмата за защита на свидетели, но хората, включени в нея, едва ли са толкова богати. Освен това е работила като учителка и доброволка в хоспис. А това означава, че се е срещала с много хора. Не мисля, че Службата на федералните шерифи, която ръководи програмата, би насърчила това. Шерифите предпочитат защитените свидетели да не се набиват на очи.
— Какви варианти остават?
— Извършила е нещо, която я е принудило да смени самоличността си. А в сравнително недалечното минало е намерила начин да се сдобие с много пари.
— Не ме дръж в напрежение, Декър.
— Мисля, че тя може да е била информаторка на правителството и да е разкрила незаконна дейност.
Браун стъпи на пода и го погледна:
— Продължавай.
— Ако е разобличила машинации, свързани с изпълнението на военните поръчки например, може да е получила награда. Понякога хора като нея вземат процент от сумата, която правителството е спестило благодарение на техните действия. Това би обяснило финансовото състояние на Бъркшър. Възможно е част от хората, които е разобличила, да са влезли в затвора. Това пък би обяснило новата ѝ самоличност. Трябвало е да се скрие от тях.
— А тези хора може вече да са излезли от затвора — каза Браун.
— Да, възможно е. Както е възможно някои изобщо да не са попадали зад решетките, но въпреки това скандалът да е съсипал бизнеса им, да е довел до фалит или да им е отрязал достъпа до федерални проекти. Това е достатъчен мотив да искат смъртта ѝ.
— Така е. Как ти хрумна това?
— Заради нещо, което Милиган спомена.
— Какво ще правим с тази информация?
— Ще я проверим. Ще трябва да прегледаме всички подобни случаи.
— Едва ли са малко.
— Ти ще ми помогнеш. Убеден съм, че случаят е свързан с военния сектор.
Тя кимна и отпи от скоча си.
— Ще трябва да подпишеш някои формуляри. Нямаш разрешително за достъп до секретна информация, което усложнява нещата.
— Подадох молба във ФБР. Издържах полиграфа, но още не са приключили с проверката на миналото ми… А то е малко объркано — добави Декър.
Браун го изгледа проницателно.
— Да, представям си. — Остави чашата си и каза: — Може би ще измисля нещо. Ще ти звънна утре.
Браун закара Декър пред дома му и потегли. Той остана на място, вперил поглед в прозореца на апартамента, в който бяха живели Дани и баща му. Дани Амая бе с година по-голям от дъщерята на Декър, когато тя бе загубила живота си. Така и не бе отпразнувала десетия си рожден ден. Убиецът ѝ бе попречил.