Картър впери поглед в него, след което тръсна лаптопа си на масата и седна. Браун, която бе извадила бележник и химикалка, се настани срещу Декър.
Картър затрака по клавиатурата и всички екрани на стената угаснаха, с изключение на един.
— Разобличителите — каза той. — Така ги наричаме. Започваме от А и стигаме до Я. — Погледна към Декър и подхвърли: — Много са, затова слушайте внимателно.
— Ще се опитам — измърмори Декър, без да откъсва поглед от екрана. Там се появи снимка на мъж.
— Карл Листнър — започна Картър. — Хиляда деветстотин осемдесет и шеста година. Договор за военни поръчки с фирма, чието име нямам право да спомена пред господин Декър. Листнър е бил офицер за връзка. Открил е нередности, за които е сигнализирал.
— Малкото име на нашия човек е Ан — прекъсна го Декър. — Във вашия списък с разобличители има ли жени?
Картър се извърна рязко към Браун.
— Не съм получавал подобни параметри.
— Съжалявам, полковник Картър, всичко се случи прекалено бързо.
— Разбира се. Това обяснява защо този човек седи тук. А когато се бърза, се допускат грешки, но това не е мой проблем, а твой. — Картър натисна няколко клавиша. — Добре, разполагаме с петнайсет възможности. — Погледна Декър и попита: — Нищо ли няма да запишете?
— Имам добра памет — отвърна Декър.
Картър завъртя театрално очи, изгледа сърдито Браун и насочи вниманието си към екрана.
След няколко часа приключиха с преглеждането на всички досиета. Браун се обърна към Декър:
— Не видях нищо полезно. Никоя не прилича на Бъркшър.
Декър кимна, погледна Картър и каза:
— В досиетата ви има грешка.
— Това е невъзможно — отвърна рязко полковникът.
— Кадър шейсет и четири и кадър двеста и седемнайсет. Според шейсет и четири Денис Търнър е била командирована в Исламабад през юли две хиляди и трета. Според двеста и седемнайсет тя е била във Фейсалабад. Едно от двете е вярно.
Декър стана и излезе.
Картър въведе няколко команди и извика въпросните кадри.
— Прав е — замислено каза Браун, докато се взираше в екрана.
— Проклетият му кучи син извади късмет — отвърна той.
— Не вярвам да е късмет — заяви Браун и стана.
— Кой, по дяволите, е този тип? — попита Картър.
Браун погледна към вратата и каза:
— Аз самата още не съм намерила отговора на този въпрос.
36
Декър я чакаше в коридора. Беше се облегнал на стената, пъхнал ръце в джобовете на панталона си.
— Мисля, че хвърли в потрес добрия полковник — каза Браун.
— Да. Възможно ли е да има още такива случаи, но за тях да не знае никой?
— Не виждам как. Самата идея за разобличаване на злоупотребите и завеждане на дело изключва подобна възможност. Всичко отива в архива.
Декър въздъхна и затвори очи.
— Между другото, забеляза ли други грешки?
— Девет. Но нищо сериозно, затова реших да оставя „добрия“ полковник да ги потърси.
— Голям образ си. Трябва да призная, че Картър е задник и нямам нищо против, че му натри носа.
— И така, не става въпрос за „разобличителка“ — заключи Декър и отвори очи.
— Очевидно не, освен ако не е правела същото, но в друга сфера.
— Богарт проверява точно това.
— Какво ще правим сега?
Декър се огледа.
— Можеш да ми разкажеш за агенцията, за този свят тук.
— Защо?
— А защо не?
Браун се замисли и отвърна:
— Добре, ела с мен.
Тръгнаха по коридора и влязоха в кабинета ѝ. Беше малък, семпъл, без прозорци. На бюрото нямаше нито лист хартия. Само лаптоп.
— Не си падам по хартията — обясни тя. — А агенцията не си пада по прозорците. Съображения за сигурност, нали разбираш.
Браун посочи стол, на който Декър седна. Тя се настани зад бюрото.
— Какво искаш да знаеш?
— Какво можеш да ми кажеш?
— Мога да започна от самото начало. Робърт Макнамара създава Агенцията за военно разузнаване по времето, когато е министър на отбраната в администрацията на Кенеди.
— Макнамара. Същият, който после се справи така „блестящо“ във Виетнам.
— Съобщавам ти само фактите, без да правя коментари.
— Каква е основната ви задача?
— Събиране на разузнавателна информация. Използваме предимно агенти, за разлика от някои други служби.
— С други думи, агентурно оперативно разузнаване?
Тя кимна.
— Само в чужбина ли работите?
— Защо само там, след като голяма част от онова, което ни интересува, се случва на родна земя?
— В такъв случай работите навсякъде по света.