Нещо щракна и цялото отделение изскочи навън, а зад него се показа празно място.
— Обзалагам се, че това не е дело на производителя на играчки — каза Браун.
Декър кимна.
— Достатъчно голямо е, за да побере микрофилм, микродот или каквото са използвали по онова време.
— Откъде знаеш за микродотовете?
— Гледал съм достатъчно филми за Джеймс Бонд.
Декър хвърли поглед към флопи диска.
— Стара технология.
После вдигна служебната карта. Името, което някога е било изписано върху нея, бе заличено. Декър я подаде на Браун.
Златен факел на черен фон и две червени елипси около земното кълбо.
— Емблемата на АВР — каза Декър. — Което означава, че Бъркшър не е била разобличител…
— А шпионин — довърши Браун.
38
Декър, Браун, Богарт, Джеймисън и Милиган седяха в една зала във вашингтонския офис на ФБР и се взираха в средата на масата.
А там бяха подредени предметите, открити в склада. Сега всички те бяха прибрани в найлонови пликчета за веществени доказателства. Преди това, разбира се, криминалистите ги бяха проверили за отпечатъци и други следи, но не бяха открили абсолютно нищо.
Богарт взе куклата и опипа тайното отделение.
Милиган пък обърна служебната карта и я огледа от всички страни.
— Каза, че си проверила и Бъркшър никога не е работила в АВР.
— Точно така — отвърна Браун. — Преди да одобрят кандидатурата ѝ, нашите хора щяха да проверят миналото ѝ и да ѝ вземат отпечатъци, които да съхраняват и до днес в базата данни. А Бъркшър не фигурира там.
Богарт остави куклата, покашля се и каза:
— Проверихме всички бази данни и не открихме нито следа от нея. Ако е работила, за която и да е федерална агенция дори само като чиновник с достъп до секретна информация, щяхме да открием отпечатъците ѝ в архива. А там ги няма.
Декър седеше неподвижно, вперил поглед в дланите си.
— Какво мислиш, Еймъс? — попита Джеймисън.
— Мисля, че някой е заличил името от картата.
— Ако картата беше от по-модерните, с чип за радиочестотна идентификация — каза Милиган, — щяхме да разполагаме с всички данни на притежателя ѝ.
— Но тя очевидно е издадена преди навлизането на тази технология… или най-малкото, преди АВР да я въведе.
— Бъркшър може да е била отговорникът на шпионина в АВР. За целта не ѝ е било необходимо нито да присъства в някоя база данни, нито да притежава служебна карта. За разлика от къртицата, внедрена в някоя агенция. Бъркшър е трябвало само да контролира своя агент и да събира информацията.
— Това ми се струва доста по-вероятно — каза Декър. — В такъв случай трябва да открием кой е бил вътрешният човек.
— Но смяташ, че Бъркшър е била шпионка, нали? — попита Милиган. — На тази мисъл ме навеждат старата служебна карта, флопи дискът, документът от КГБ… макар всичко това да принадлежи на друга епоха.
— Звучи логично — каза Богарт. — Може да се е пенсионирала и да е решила да направи нещо друго с живота си.
— Нещо добро, имаш предвид — обади се Джеймисън. — Може би, за да изкупи вината от миналите си деяния.
— Откъде обаче са дошли парите? — попита Браун. — Откъде ще натрупа цяло състояние? Ако е работила за руснаците, защо просто не се е върнала в родината си, след като се е оттеглила?
— Може да не е имала възможност — предположи Декър.
Всички погледи се насочиха към него.
— А защо да не е имала възможност? — попита Браун.
— Защо един руски агент не е добре дошъл в Русия? — продължи да разсъждава на глас Декър.
— Защото се е обърнал против страната си — отговори Браун.
— Искаш да кажеш, че Бъркшър е била двоен агент? — попита Богарт.
— Казвам само, че е възможно да е била чужд шпионин и впоследствие да е преминала на другата страна.
— В такъв случай не би ли трябвало да има някакви следи? — попита Милиган. — Записи в архивите?
— След като стигнахме до това предположение току-що, ще трябва да попитаме съответните хора.
— Минали са трийсет години, може да се окаже трудно, дори невъзможно да открием тези хора — отвърна Богарт.
Декър погледна Браун.
— Ти познаваш този свят по-добре от нас. Къде бихме могли да потърсим подобна информация?
— Има твърде много разузнавателни служби, Декър, и функциите на част от тях се припокриват. Говорим за стотици хиляди служители и агенти, които действат в над двеста държави по света.
— Игла в копа сено — отбеляза Джеймисън.
— Издирването на иглата се усложнява от факта, че разузнавателните служби не обичат да отговарят на каквито и да било въпроси — добави Браун.