Выбрать главу

— И ако ги попитаме, може да не ни кажат истината — заключи Милиган.

— Не бих разчитала на това.

— Ако Бъркшър е била отговорникът на агент в АВР или другаде, този агент може все още да е активен. Бъркшър може да се е пенсионирала, но това не означава, че нейният човек го е направил.

— Така е — съгласи се Браун.

— Откъде според теб са дошли парите? — попита Джеймисън.

— Ако тя е преминала на наша страна и ни е помогнала да разкрием чужди агенти, това би ли могло да е източникът на средствата? — попита Декър, вперил поглед в Браун.

— Зависи колко важна помощ е оказала. Но ако е била разкрита като шпионка, вероятно е била изправена пред избора да съдейства или да отиде в затвора. Едва ли някой ѝ е предложил да ѝ купи луксозен апартамент.

— Но ако не е била разкрита, а е действала доброволно? — попита Декър. — Може да се е представила като обикновена гражданка, която разполага с важна информация и желае да помогне на страната си?

Браун се замисли.

— Мисля, че подобна вероятност е твърде малка.

— Най-трудната ни задача е да организираме разследването съобразно новата информация. Разполагаме с четири предмета и една мъртва жена, която може да е била шпионка, да е отговаряла за агент или нещо друго…

— Първата ни задача е да открием коя е Ан Бъркшър — каза Декър. — Или коя е била.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че се опитваме да направим, Декър? — възкликна Милиган.

— Сега обаче имаме много повече работа. Ако е била руска шпионка, това може да се провери. Ако е била отговорник на агент, работил в правителствените структури, това също може да се установи. Имаме улики и трябва да тръгнем по следите, с които разполагаме.

— Ако е помогнала на страната ни, в замяна, на което е получила значителна сума — каза Богарт, това също може да бъде проверено в архивите.

— Но как това ще обясни убийството ѝ? — попита Джеймисън. — Знаем, че Дабни е откраднал секретна информация. — Тя погледна Браун. — Нещо подсказва ли ти, че Дабни и Бъркшър са работили заедно?

Браун се поколеба.

— За бога, не можеш ли поне да кимнеш или да поклатиш глава? — възкликна отчаяно Джеймисън.

Браун поклати глава.

Джеймисън се обърна към Декър:

— Добре, каква е връзката?

— Не знам — призна той. — Но намерим ли отговора на този въпрос, можем да намерим отговорите на всички останали.

Браун взе служебната карта.

— Мога да проверя кога АВР е издавала този тип карти. Сменяме ги периодично, така че ще получим конкретен интервал от време.

— Едва ли е случаен фактът, че Бъркшър е запазила този лист хартия — каза Декър.

Браун кимна.

— Ще го прочета внимателно. Може да ни даде някоя улика.

— А флопи дискът? — попита Джеймисън.

Богарт го взе.

— Отдавна не сме виждали подобно нещо. Наложи се да го отнесем в лабораторията. Каквото и да е имало на него, не може да бъде прочетено.

— На руски ли е? — попита Джеймисън.

— Компютърни нули и единици — отвърна Богарт. — В това няма никаква логика.

Декър взе куклата.

— Не очакваш да научиш нещо от нея, нали? — попита Милиган.

Декър погали косата на куклата.

— Не очаквам нищо. Просто ще вървя натам, накъдето ме водят следите.

Телефонът му изпиука. Беше напомняне за срещата им с Нанси Билингс.

Декър се изправи.

— Като в този момент. Да вървим, Алекс.

39

Нанси Билингс наближаваше четирийсет, имаше светлоруса коса, халка на носа и безгрижни маниери. Посрещна ги в „Старбъкс“, облечена с джинси и вълнен пуловер. Поръчаха си кафе и седнаха на една маса в дъното на заведението.

— Чудех се дали ви е позволено да носите халка на носа. Все пак сте преподавател в католическо училище, нали? — попита Декър.

— Не. Нося я само когато не съм на работа. Правилата при нас са доста строги. Както за учениците, така и за учителите.

— Какво можете да ни кажете за Ан Бъркшър? — попита Джеймисън.

— Какво точно ви интересува? Бях изумена, когато чух какво се е случило.

— Близки ли бяхте?

— Може да се каже. Няколко пъти ме е замествала. Веднъж боледувах, друг път ходих на обучение за учители, два пъти ми се наложи да пътувам до друг щат, за да помогна на майка ми. Баща ми страда от деменция.

— Съжалявам — каза Джеймисън.

— Ан беше много добра, придържаше се към учебните планове, имаше подход към учениците… Никога не съм получавала оплаквания.