— Точно преди две седмици. Спомням си, защото въпросният тест, който обсъждахме, беше последният за срока. — Билингс погледна Декър и попита: — Важно ли е?
Когато Декър не отговори, Джеймисън каза:
— Да, много е важно.
Декър стана и си тръгна, без да каже нито дума. Билингс погледна Джеймисън и отбеляза:
— Явно и вие имате такъв колега.
Джеймисън се усмихна, изправи се и отвърна:
— Всеки си има плюсове и минуси. Ако ни потрябва още нещо, ще се свържем с вас. Благодаря.
40
— Тя имаше същата.
Декър и Джеймисън отиваха да вземат Мелвин Марс, с когото имаха уговорка за вечеря.
— Кой, дъщеря ти ли? — попита Джеймисън, която шофираше, и хвърли бегъл поглед към него.
Декър кимна и остави куклата до себе си.
— Рядко говориш за семейството си — каза предпазливо тя.
— Какво очакваш да кажа? — отвърна той, без да я погледне.
— Нужно е време, Декър. Всеки от нас реагира по различен начин. А твоят начин е уникален.
— Времето не лекува раните ми, Алекс. За мен това не съществува… поне по отношение на спомените.
— А няма ли начин да… знам ли? Да блокираш тези спомени?
— Ако имаше, щях вече да съм се опитал.
Следващите няколко минути изминаха в тишина, преди Декър да попита:
— Каква е вероятността двама души, Дабни и Бъркшър, да използват една и съща фраза?
— Кого ли са имали предвид? Дали става въпрос за един човек? Или за различни хора? А може би всеки от тях е имал предвид другия?
Декър поклати глава.
— Не знам. Но ако всеки от тях е имал предвид другия, това означава, че са се познавали.
— Очевидно Бъркшър се е справяла отлично с математиката и е имала лек акцент. Какво ни казва това?
— Че се е справяла отлично с математиката и е имала лек акцент.
Джеймисън въздъхна и смени темата.
— Какво е да работиш с Харпър Браун?
Декър сви рамене.
— Не разкрива картите си, но мисля, че иска да разреши случая не по-малко от нас. А може би дори повече, след като се натъкнахме на тази история с къртицата в нейната агенция. — Декър помълча и добави: — Баща ѝ е работил в АВР. Името му е изписано на тяхната Стена на факлоносците — за изключителни заслуги.
— Хм, може би това обяснява всичко.
— Какво обяснява?
— Защото е толкова мотивирана.
— Освен това е богата. Има голяма къща до Капитолия. Прадядо ѝ е бил далновиден инвеститор. Вложил парите си в сини чипове, преди те да се превърнат в сини чипове.
— Хм, точно това исках да чуя.
Декър я погледна.
— Добре ли си?
— Разбира се. Защо да не съм? Тя е красива, богата и със страхотна кариера. Радвам се за нея.
Декър разтри коленете си, които опираха в таблото на автомобила.
— Трябва да призная, че в беемвето ѝ има много повече място за краката.
— Искаш ли да продължиш пеша? — попита Джеймисън през стиснати зъби.
Когато влязоха в ресторанта, видяха, че Марс вече седи на една маса в далечния край. Той се изправи и им помаха. Декър и Джеймисън се присъединиха към него.
— Запознах се с всички наематели в сградата — каза Марс. — Чудесни хора.
— Кога успя да го направиш? — учуди се Джеймисън.
— Вчера и днес. Мисля, че си избрала страхотно място, Алекс. Благодаря ти. — Той погледна Декър, който не бе изрекъл нито дума. — Добре ли си?
Когато Декър не отговори, Джеймисън обясни:
— Разследването зацикли.
— Понякога има спънки, но не се съмнявам, че ще разкриете случая.
— Невинаги разкриваме случаите, Мелвин — промърмори Декър. — Понякога лошите печелят.
— Вярвам в теб. Ти не оставяш лошите да печелят.
Декър извади куклата от раницата си и я постави на масата.
— Какво е това? — попита озадачен Марс.
— Улика — отвърна Джеймисън.
— Шегуваш се.
— Използвали са я, за да предават крадена информация — обясни тя. — Вътре има тайно отделение. — Взе куклата и го показа на Мелвин.
— По дяволите! Да използват кукла! Това е толкова долнопробно! — възмути се той.
Дойде сервитьорката и взе поръчките им. Погледна куклата, но не каза нищо. Когато жената се отдалечи, Джеймисън попита:
— Как според теб е ставала размяната?
— Не съм сигурен — призна Декър. — Но куклата е трябвало да стигне от точка А до точка Б, след което да се върне в точка А.
— Като във филм за Джеймс Бонд — каза Марс. — Сега хората хакват компютри и крадат информация по електронен път.
— По онова време не са имали такива възможности — отвърна Джеймисън. — Използвали са флопи дискове, кукли и… не знам… микродотове. В това нещо се побира лента от фотоапарат.