Декър изобщо не се обади, докато се хранеха. Не откъсваше поглед от куклата.
По-късно вечерта, след като Джеймисън си легна, Декър седна на кухненската маса с куклата в ръка. Няколко минути по-късно стана, облече си якето, нахлупи бейзболна шапка и излезе. Навън ръмеше. Разходката му го отведе до брега на реката. Беше взел пистолета си, защото кварталът беше опасен, особено нощем.
Видя същата пейка, покрай която бе минал по време на сутрешното си бягане, и седна на нея.
Предпочиташе нощта пред деня. Възприемаше светлината като досадна натрапница дори когато тя не го облъчваше с болезнено ярки сини нюанси пред лицето на смъртта.
Освен това нощем мислеше по-добре. Реши да използва паметта си, за да долови някоя аномалия, някое несъответствие, което да му покаже вярната посока. Затвори очи, пое дълбоко дъх и се заслуша в дъжда.
Мислите му обаче не се насочиха към случая. Не, Декър не мислеше за Уолтър Дабни или Ан Бъркшър.
А за Моли и Каси.
За дъщеря си и съпругата си, които бяха мъртви от почти две години. После щяха да минат десет години, двайсет, трийсет… Той можеше да си представи съвсем ясно как тече времето. Можеше да си представи как чувството за загуба и тъга отслабва. Но не можеше да си представи как това се случва с него. Достатъчно бе да затвори очи и отново преживяваше всичко — намирането на телата, ужаса, — без да пропусне нито една подробност, без времето да е замъглило образите.
Отвори очи и я видя.
— Не обичам да ме следят — каза сърдито Декър.
Харпър Браун седна до него.
— И на мен не ми е приятно да те следя.
— Защо го правиш тогава?
— Грижа се за партньорите си, Декър. АВР те смята за особено ценен кадър.
— Работя за ФБР.
— Засега. Но винаги има утре. — Преди Декър да отговори, тя добави: — За какво си мислеше сега?
— За нищо. Защо си тук?
— Вече ти казах.
— Можеха да пратят някой дребен агент да ме следи. Мисля, че си губиш времето. Имаш далеч по-важни задачи.
Тя извади от джоба си лист хартия.
— Прочетох онзи текст на руски.
— И?
— И май открих нещо интересно. Това е преводът.
Декър го прочете.
— Тук пише, че някоя си Ана Серийзамок е получила награда за оказаните услуги.
— Шпионски услуги — уточни Браун.
— И коя е тази Ана Серийзамок?
— Мисля, че отговорът се крие в това как ще преведем името на английски.
— Как?
— Ана е руският вариант на Ан. Нали си чел „Ана Каренина“? Азбуката все пак е различна. Не преведох фамилията ѝ, защото исках да те държа в напрежение.
Декър я погледна.
— В живота ми има достатъчно напрежение.
— Не се съмнявам.
— И така, какво означава Серийзамок?
— Буквално Грейлок.
— Добре, как ще ни помогне това?
— Грейлок е планина в Масачузетс.
— Все още не виждам никаква връзка.
— Тя е най-високата планина от планинската верига Бъркшър.
Декър впери поглед в листа.
— Ан Бъркшър.
41
— Потвърди се, че автобиографията, която Бъркшър е представила в училището, е фалшива — каза Богарт. — Някой е хакнал базата данни на Вирджинската политехника и е вкарал там нейните лични данни, оценки и прочие. Направено е много професионално.
— А отпечатъците, използвани при проверката? — попита Джеймисън.
Двамата с Декър седяха до Милиган във вашингтонския офис на ФБР.
— Очевидно някой е създал измислен профил на Бъркшър и го е качил в базата данни на Политехниката, като не е пропуснал да добави и отпечатъци, свидетелстващи за липса на криминално минало. Препоръките ѝ изглеждат напълно достоверни, но също са фалшиви.
— А това не е никак лесно — отбеляза Милиган.
— Но не е невъзможно, когато зад гърба ти стои чуждо правителство — добави Богарт.
— Добре, ако съдим по информацията, която Браун преведе от руски, изглежда, че Бъркшър е била руска шпионка, при това от доста години. Пристигнала е в страната може би през осемдесетте и е започнала дейността си като отговорник на руски агент, работил по всяка вероятност в АВР. Десетилетия по-късно се появява под нова самоличност и в крайна сметка се установява в Рестън, където си купува апартамент за два милиона долари и скъпа кола, а в свободното си време работи като учителка и доброволка в хоспис.
— И накрая умира от ръката на Уолтър Дабни, който неотдавна е откраднал секретна информация, за да покрие дълговете на своя зет комарджия — довърши Джеймисън.