— Наистина ли сме сигурни, че я е откраднал неотдавна? — обади се Богарт.
— Какво имаш предвид? — попита Милиган.
— Ами ако Дабни е бил къртицата, която търсим? Не забравяйте, че преди да основе собствена компания, той е работил за АНС. Уликите от склада, нает от Бъркшър, не водят до категоричния извод, че тя е била отговорник на агент в АВР. Наличието на служебна карта от АВР не изключва възможността чуждият агент да е бил внедрен в АНС например. Времето съвпада, тъй като Дабни е работил там през осемдесетте.
— Не открихме никаква връзка между Дабни и Бъркшър — изтъкна Милиган.
— Ако двамата наистина са били шпиони, можем да очакваме, че са положили сериозни усилия никой да не открие такава връзка. От Нанси Билингс научихме, че Бъркшър е използвала същия израз като Дабни. „Мислиш си, че познаваш някого…“ Това или подсказва наличието на връзка, или е невероятно съвпадение.
— Не забравяйте — обади се Джеймисън, — че по онова време Ан Бъркшър едва ли е използвала това име. Възможно е между тях с Дабни да има връзка, но тогава тя се е подвизавала с друга самоличност. Настоящото ѝ име вероятно е свързано с информацията, която открихме в онзи документ. Ана Серийзамок се е превърнала в Ан Бъркшър.
Богарт се облегна на стола си.
— И как да открием връзката между тях, при положение че двамата са работили заедно през осемдесетте и нямаме представа какво име е използвала тя по онова време?
— Да не забравяме, че хората се променят с годините — каза Милиган. — Съмнявам се, че ще открием някого, който да я познае. А и не разполагаме с нито една нейна снимка от онзи период.
— Можем да помолим компютърните специалисти да съставят неин образ, който да ни покаже как е изглеждала като по-млада — предложи Богарт.
Погледна Декър и каза:
— Еймъс, струваш ми се необичайно мълчалив. За какво си мислиш?
— Защо е спряла да шпионира?
— Какво? — възкликна Богарт.
Декър вдигна превода на листа, който откриха в склада.
— Запазила е това. Очевидно то я е изпълвало с гордост. Запазила е флопи диска и куклата, които са инструменти на шпионския ѝ занаят. Това също показва, че се е гордеела с онова, което върши. Защо е престанала да го прави? Предположихме, че е променила решението си, когато е започнала да преподава в училището и да се грижи за болните в хосписа. Защо тогава е запазила вещи, които разкриват по безспорен начин шпионското ѝ минало?
— Искаш да кажеш, че най-вероятно е продължила да шпионира до деня, в който е била убита? — попита Джеймисън.
— Смятам, че е възможно. Не бива да изключваме подобен вариант. Както не бива да изключваме и възможността Дабни да е шпионирал през всичките тези години.
— Какви доказателства имаме, че Дабни отдавна е бил чужд агент? — попита Богарт.
Джеймисън се намеси, преди Декър да каже и една дума.
— Какво ще кажете за факта, че е успял, при това за съвсем кратък срок, да продаде секретна информация на стойност десет милиона долара на врагове на страната ни и с парите да покрие комарджийските дългове на зет си? Ако е бил честен и почтен гражданин, как е намерил купувач за подобна сума, и то за толкова кратко време? Един от възможните отговори е, че ако наистина е бил шпионин, той е познавал хора, готови да платят за подобна информация.
Милиган и Богарт се спогледаха.
— По дяволите! — възкликна Милиган. — Това не ми беше хрумвало!
Декър погледна Джеймисън и отбеляза:
— Добро попадение, Алекс.
Тя се усмихна и отвърна скромно:
— Случва ми се от време на време.
— Дяволът е в детайлите, в най-малките детайли — добави Богарт. — Затова предлагам да насочим вниманието си към времето, което Дабни е прекарал в АНС, и да видим какво ще открием. А после да продължим напред към настоящето.
— Не мисля, че имаме друг избор — каза Декър.
— Ще се наложи да привлечем още агенти — каза Милиган. — Ще трябва да прегледаме камара от документи. А и служителите на АНС не са от най-отзивчивите, когато става въпрос за съвместна работа с друга агенция. Да не говорим, че едва ли ще останат очаровани да чуят, че вероятно от трийсетина години сред тях е работил шпионин.
— Как се връзва това предположение с информацията, която получихме от агент Браун? — попита Джеймисън. — Тя твърди, че Уолтър Дабни е откраднал секретна информация от АВР, която е продал на врагове на страната. Но ако Дабни е шпионирал през всичките тези години — от времето, когато е работил в АНС до деня на смъртта си, — това означава ли, че е работил в тандем с Ан Бъркшър? И че сделката, която е сключил, за да покрие дълговете на зет си, е еднократно действие? Дали са му парите, за да спаси семейството на дъщеря си в замяна на дългогодишната му вярна служба? В такъв случай защо му е било да убива Бъркшър?