— Както казахме преди, за да ѝ затвори устата, ако тя наистина е била негов отговорник — отвърна Милиган. — Опитвал се е да заличи всички улики, преди да се самоубие. Бъркшър може да не е знаела, че Дабни е неизлечимо болен.
Декър се размърда на мястото си.
— Но ако са работели заедно, защо е избрал за място на срещата улицата пред централата на ФБР? Защо е превърнал убийството ѝ в публично зрелище? Защо не я е убил без свидетели? Защо не са се срещнали в онази нейна къща в гората например? Убийството, което Дабни извърши на публично място, съсипа репутацията му и привлече нежелано внимание към семейството му, а по всичко изглежда, че той много е обичал жена си и дъщерите си. В това няма логика.
— В целия случай няма логика — отвърна уморено Милиган.
— Не, за някого има — възрази Декър. — Трябва само да достигнем това ниво на познание.
— Каквото и да правим, няма да е нито бързо, нито лесно — отбеляза Богарт. — Може да ни отнеме години.
— Възможно е — каза Декър. — А може да се справим и за много по-кратко време.
— Аз ще се захвана с онази част от разследването, която води към АНС. Ти какво смяташ да правиш, Еймъс?
— Мисля, че трябва да проучим по-подробно Дабни, за да разберем мотивацията му. Ще разговарям отново със семейството.
— Вече го направихме — възрази Милиган.
— Но тогава не подозирахме, че той е бил чужд агент в продължение на много години.
— Нали няма да им го кажеш? — попита разтревожен Богарт. — Това не е най-добрият начин да ги накараш да ти сътрудничат.
— Мисля, че знам как да го формулирам — отвърна Декър и се надигна от мястото си.
42
Отвори им домашната помощница, която бяха видели при предишното си посещение, шейсети на годишна жена с вдигната на кок прошарена коса. Беше облечена със същите дрехи: черен панталон, бяла блуза и черни обувки с гумени подметки. Декър нямаше представа дали това е работното ѝ облекло.
— Няма ги — каза им тя.
— А имате ли представа кога ще се върнат? — попита Джеймисън.
— О, след около половин час. Отидоха до погребалната агенция. Погребението е утре. — Тя поклати тъжно глава. — Божичко, какъв срам! Беше толкова добър човек! Не мога да повярвам, че се е случило!
— Как се казвате? — попита Декър.
— Сесилия. Сесилия Рандал. Но всички ме наричат Сиси.
— Сиси, можем ли да ги изчакаме вътре? — попита Декър. — Важно е.
В първия момент жената се поколеба, но после отвори широко вратата и ги покани да влязат.
— Знам, че сте от ФБР. Да ви донеса ли нещо за пиене?
— Не, ние… — започна Джеймисън.
— Бих искал чаша кафе, ако не ви затруднявам — каза Декър.
— Няма проблем. Имаме кафе машина с капсули. Ей сега ще стане.
Декър и Джеймисън я последваха в кухнята, където тя извади кутия с капсули.
— Нормално или безкофеиново? — попита Сиси.
— Истинско кафе, без захар и сметана.
Сиси приготви кафето, докато Декър я наблюдаваше.
— Хубава кухня — отбеляза Джеймисън.
— Чудесна е — отвърна гордо Сиси. — Госпожа Дабни я реновира два пъти, откакто купиха къщата. Има вкус за тия неща.
— Да разбирам ли, че отдавна работите за тях? — попита Джеймисън и погледна крадешком Декър.
— Повече от трийсет и пет години. Сменях памперсите и на четирите момичета. Тук, в тази къща.
— Охо! — възкликна Джеймисън. — Толкова отдавна!
— Те са прекрасно семейство.
— Това означава, че господин Дабни е купил къщата, докато все още е бил в АНС — каза Декър.
Сиси извади една чаша и я постави под кафе машината.
— Не знам кога е бил там. Той никога не говореше за работата си, поне с мен.
— Кварталът е доста скъп. Може би я е купил, след като е основал компанията и се е замогнал.
— Нямам представа от тези неща. Но знам, че госпожа Дабни имаше пари.
— О, тя ли ви го е казвала?
— Не директно. Но си личеше, че е израснала в богато семейство по начина на обличане, походката, говора… Навремето господин Дабни съвсем не се обличаше така елегантно. Спомням си го каква таратайка караше, преди да купи това място, а после си взе жълто порше. Това беше много красива кола.
— Порше? Страхотно — отбеляза Джеймисън и погледна Декър. — Значи господин и госпожа Дабни винаги са живели добре. До неотдавна — побърза да уточни тя.
Когато чашата с кафе се напълни, Сиси я подаде на Декър, след което изхвърли празната капсула в кофата за смет.