— Е, всички си имат проблеми и госпожа Дабни не прави изключение.
— Имате предвид и преди? — попита Декър.
— Да, едно време. — Тя се поколеба и зашепна, макар наоколо да нямаше никого: — Пометна на два пъти, а веднъж бебето се роди мъртво. Момиченце. Беше ужасно.
— О, господи! — възкликна Джеймисън. — Кога се случи това? Преди да се родят четирите дъщери ли?
— Мъртвото бебе се е родило преди тях. Случило се е, преди да започна работа тук, но веднъж госпожа Дабни ми разказа. А двата спонтанни аборта бяха между Аманда и Натали — обясни Сиси, докато бършеше кафе машината с кърпа. — Но те също си имат проблеми.
— Забелязах ръката на Аманда и пръстите на крака на Натали — каза Декър.
— Да, така са по рождение. Освен това всички момичета страдат от тежка форма на астма. Но пък са много умни. Освен това Аманда и Натали вече имат свои деца.
— А другите момичета?
Сиси зашепна отново:
— Честно казано, подочух, че Джулс и Саманта имат проблеми в това отношение. Имам предвид да родят бебета. Може затова да не са се омъжили все още.
Джеймисън се огледа.
— Смятате ли, че госпожа Дабни ще остане да живее тук?
— Не знам. Трябва да призная, че това ме притеснява. Толкова отдавна работя тук и семейството винаги се е грижело добре за мен. Но ако госпожа Дабни се премести при някоя от дъщерите си, няма да има нужда от помощта ми.
— Да се надяваме, че ще реши да остане.
— Възможно е — отвърна Сиси, макар да не изглеждаше убедена. — А сега имам работа, затова…
Декър и Джеймисън ѝ благодариха и отидоха да изчакат Ели Дабни и дъщерите ѝ в библиотеката.
— Божичко, нямах представа, че са преживели толкова много! — прошепна Джеймисън. — Това прави ситуацията още по-трудна.
Декър не каза нищо. Седеше в креслото си и оглеждаше помещението. Нещо привлече вниманието му. Черна презрамка на чанта, която стърчеше от едно чекмедже на бюрото. Той отиде до него, отвори го и измъкна чантата.
— Какво е това? — попита Джеймисън.
Декър дръпна ципа и извади някакво електронно устройство.
— Много стара видеокамера. Използва касети стандарт VHS.
— Има ли касета вътре?
— Не, но има една неразопакована.
Декър бръкна по-дълбоко в чантата и извади разкъсана целофанова опаковка от друга касета. После отвори останалите чекмеджета на бюрото и прегледа съдържанието им.
— Нещо интересно? — попита Джеймисън.
— Уолтър Дабни е бил много подреден и организиран човек. Подредил е педантично дори гумените ластици, сортирал е моливите и химикалките, не е оставил нито едно излишно листче хартия. — Декър огледа книгите в библиотеката. — Претърсихме тази стая преди и знаеш ли какво установихме?
— Какво?
— Че всички книги са подредени азбучно по фамилията на автора.
— Сам каза, че Дабни е бил подреден човек.
Декър вдигна парчетата от опаковката.
— Защо тогава не ги е изхвърлил? Точно до бюрото му има кошче за отпадъци.
— Нямам представа.
Декър посочи касетата.
— Видяхме нещо подобно и преди.
— Така ли? Къде?
— В чантата, която онази жена носеше, когато двамата с Дабни напускаха банката, след като бяха опразнили сейфа му в трезора. Правоъгълните очертания се виждат ясно през материята на чантата.
— Чакай малко! Смяташ, че Дабни е използвал тази камера, за да направи запис? И след това го е скрил в сейфа?
— Точно така. Накрая Дабни вече не го е било грижа дали ще е подредено или не, затова просто е зарязал парчетата целофан.
В този момент пред къщата спря автомобил. Декър побърза да върне камерата на място, след което погледна през прозореца и видя пет жени да слизат от голям джип.
Малко след това в библиотеката влезе Ели Дабни.
— Не очаквах да се върнете — каза тя с уморено изражение.
Зад гърба ѝ изникна Джулс.
— Какво става, мамо?
— Трябва да ви зададем още няколко въпроса — отвърна Декър.
— Открихте ли нещо за татко? — попита Джулс.
— Работим по въпроса — каза Декър.
Ели седна и минута по-късно Сиси ѝ донесе чаша горещ чай. Остави я пред нея, погледна крадешком към Декър и излезе от стаята. Джулс седна до майка си.
— Какви въпроси? — попита разсеяно Ели Дабни.
Декър седна срещу нея.
— Съпругът ви се е радвал на завидно благосъстояние.
— Да, така е — сопна се Джулс. — И какво от това?
Декър не откъсваше поглед от Ели.
— В АНС ли работеше, когато се оженихте?
— Да. Беше постъпил там преди десетина години, веднага след като беше завършил колеж. Основа компанията на десетата годишнина от сватбата ни — усмихна се вяло Ели Дабни. — Заяви, че това щяло да му донесе късмет… добра карма, както се изрази. Децата бяха малки. Натали още не беше проходила.