— Но въпреки това е измяна. Трябва да открием дали му е било за пръв път.
— Не мога да повярвам!
— Това означава ли, че не можете да ни помогнете? — попита Декър.
— Вече ви казах: не знам нищо за бизнеса му. Ако Уолтър наистина е откраднал секретна информация, някой от колегите му би трябвало да знае. Нали затова функциите там са разделени и отделите упражняват взаимен контрол? Той ми го е казвал.
Декър погледна Джеймисън.
— Трябваше да се сетим по-рано.
Двамата станаха и Джеймисън каза:
— Съжаляваме, че се наложи да преживеете всичко зова.
— Не съм подозирала, че може да стане по-лошо — отвърна Ели Дабни. — А то току-що стана.
Декър и Джеймисън си тръгнаха и я оставиха да се взира в празното пространство. Защото не ѝ бе останало нищо.
43
— Това означава ли, че трябва да се върнем в „Дабни и съдружници“? — попита Джеймисън.
Качиха се в колата. Когато Декър погледна към къщата, видя Натали да стои на един прозорец, вторачена в тях.
Ако можеше, щеше да ни убие с поглед, помисли си Декър. После кимна и каза:
— Да, там отиваме.
Трийсет минути по-късно пристигнаха пред офиса на Дабни, но не бяха посрещнати по начина, по който очакваха.
Вратите на „Дабни и съдружници“ бяха не само заключени, но и овързани с вериги. Отпред стояха двама души в армейски униформи.
Декър им показа служебната си карта от ФБР, но те не останаха впечатлени.
— Къде са хората, които работят тук? — попита Джеймисън.
Никой не ѝ отговори.
— Водим разследване — каза Декър. — Трябва да влезем вътре.
— Не е възможно, господине — отвърна единият охранител и постави ръка върху кобура на пистолета си.
— Това е федерално разследване — изтъкна Джеймисън.
Охранителят я погледна.
— Изпълнявам заповеди. Никой няма да влезе, докато не получа нови заповеди. Точка.
Джеймисън понечи да каже нещо, но Декър я хвана за ръката.
— Да вървим. Само си губим времето.
Слязоха с асансьора във фоайето, където се натъкнаха на Фей Томпсън. Жената като че ли бе плакала току-що.
Когато видя Декър, чертите ѝ се разкривиха.
— Мръсник!
— Моля?! — смая се Джеймисън.
Томпсън не откъсваше поглед от Декър.
— Ние се съгласихме да ви сътрудничим, а вие ни скроихте този номер!
— Никакъв номер не сме ви скроили — отвърна спокойно Декър. — Току-що изритаха и нас.
— Не ме лъжете! Това е почеркът на ФБР!
— В случай че не сте забелязали, агентите на ФБР не носят военни униформи.
— Всички сте една порода.
— Това не е…
— Давате ли си сметка какво направихте? — прекъсна го рязко Томпсън и привлече вниманието на хората във фоайето. — Съсипахте бизнеса ни. С нас е свършено. Да затворите цялата компания! Да ни обявите за виновни, без да можем да се защитим? — Тя заби пръст в гърдите на Декър. — Докара ни до фалит, мръсник такъв!
— Той няма нищо общо с това — провикна се някой.
Всички се обърнаха и видяха Харпър Браун. Беше в камуфлажна униформа и с пистолет на кръста. Пристъпи напред и застана лице в лице с Томпсън.
— Това не е работа на ФБР, а на АВР. Ако имате оплакване, можете да се обърнете към мен.
— Нямате никакво право!
— Напротив, имам пълно право. Въпрос на национална сигурност. Ако желаете да обсъдим проблема, заповядайте в щаба на АВР.
— Само защото един от съдружниците ни…
— Няма да повтарям, госпожо Томпсън — прекъсна я Браун. — Ако желаете да говорим, няма да стане тук, на обществено място. Отлично знаете това.
Томпсън се огледа и видя, че е привлякла вниманието на околните.
— Адвокатът ни ще се разправя с вас! — провикна се тя.
— Очаквам го с нетърпение — отвърна Браун. — Надявам се да е добър. Защото определено ще имате нужда от добър адвокат.
Томпсън понечи да ѝ отвърне, но се отказа, завъртя се на пети и си тръгна.
Браун се обърна към Декър и Джеймисън.
— Поприказвахме си приятно, нали?
— Защо си в униформа? — попита Декър.
— За да подчертая принадлежността си към армията.
— Вие ли затворихте компанията? — попита Джеймисън.
— Да, и отнесохме всички компютри и сървъри, цялата документация… В момента хората ни работят върху това. — Браун помълча и добави: — Не се притеснявайте, ще споделим с Бюрото всичко, което открием.
— Фронтална атака срещу бизнеса на Дабни, а? — попита Декър.
— Какво ще кажете да се качим горе?
Когато излязоха от асансьора, Браун показа служебната си карта на охраната. Те отключиха вратата и ги пуснаха вътре.