— Без теб нямаше да можем да припарим тук — каза Джеймисън. — Онези двамата отвън не биха отстъпили и милиметър.
— Разбира се — отвърна Браун. — Те са войници и изпълняват заповеди, ясни и категорични. — После се обърна към Декър, който оглеждаше потъналите в мрак стаи, и го попита: — Какво мислиш?
— За кое?
— За това, което правим тук.
— Предполагам, че целта е да изкараш къртицата на светло.
Тя кимна одобрително.
— Браво, Декър.
— Не че смятам подобна тактика за уместна — уточни той.
— Аз също, но стореното — сторено.
— Това означава ли, че идеята не е била твоя?
— И аз изпълнявам заповеди като двамата войници отвън.
— В „Дабни и съдружници“ работят доста хора.
— В момента наблюдаваме всеки един от тях. И се ровим в личните му финанси.
— Наистина ли смятате, че Дабни е имал съучастник тук, който му е помогнал да се сдобие с онази огромна сума?
— Не мога да отхвърля подобна възможност.
— Джеймисън смята, че ако Дабни не е вършил нищо незаконно по-рано, не би могъл да намери купувач толкова бързо.
Браун я погледна и каза:
— Впечатлена съм. — Тя седна върху бюрото на рецепцията. — Права си. Никак не е лесно да намериш купувач, ако тепърва прохождаш в този бизнес. Не можеш да откриеш името на някой шпионин в интернет или да го срещнеш на някоя тъмна уличка. Не и когато ти трябват десет милиона.
— Това означава, че или не е бил толкова чист, колкото всички са смятали, или е работил с някой, който вече е бил изцапан — каза Декър.
— Да, възможно е някой колега да му е помогнал за продажбата на секретната информация. Но може да е бил и външен човек.
— Например? — попита Джеймисън.
— Някой от другата страна на уравнението — отвърна Декър и посочи Браун. — Някой като нея, с когото е работил.
Браун скръсти ръце и кимна мрачно.
— Колкото повече разсъждавам върху този случай, толкова по-силно подозирам, че в АВР има шпионин.
— Няма да е за пръв път — изтъкна Декър. — Сама ми го каза по-рано.
— Възможно е именно Дабни да е шпионирал през всичките тези години — обади се Джеймисън. — Още от времето, когато е работил в АНС.
— Но след като е преминал в частния сектор — възрази Браун, — би трябвало да е получавал сведения от свой източник на държавна служба. Не забравяйте онази стара служебна карта, която открихме в склада на Бъркшър. Тя е издадена от АВР. Фактът, че е била у Бъркшър, силно ме безпокои.
— Когато Дабни е преминал в частния сектор — каза Джеймисън, — той пак е можел да получава секретна информация легално, след като е имал договори с федералното правителство. Хората, с които е работел по тези проекти, може да не са подозирали какво прави с получената информация.
— Вярно — съгласи си Браун. — Надявам се случаят да се окаже точно такъв. Но на този етан не мога да съм сигурна.
— Това означава, че разследвате и собствената си агенция — отбеляза Декър.
— Нямаме друг избор.
— Спомена служебната карта. Открихте ли нещо повече за нея?
— АВР е издавала такива в края на осемдесетте и началото на деветдесетте.
— И нямате представа на кого е била? — попита Декър.
— Никаква. По онова време служебните карти са били най-обикновено парче ламинирана хартия. Електронните чипове са въведени по-късно.
— На посетител или на служител е? — попита Декър.
— Много бих искала да ви отговоря, но не мога.
— Какво означава това? Че не знаеш или че не можеш да ни кажеш? — попита Джеймисън.
— Много бих искала да ви отговоря, но не мога — повтори Браун.
Джеймисън сякаш едва се сдържаше да не я удари.
— Добре, нали знаеш какво казват: внимавай какво си пожелаваш. — После се обърна и напусна офисите на „Дабни и съдружници“.
— Явно има проблем с овладяването на гнева — отбеляза Браун.
— Не, просто не обича да я залъгват. В това отношение си приличаме.
— Декър, казвам ти толкова, колкото мога. Имаш ли представа какво ми струваше да ти осигуря достъп до АВР и онези досиета?
— Смяташ ли, че Ан Бъркшър също е работила с къртица в АВР?
— Възможно е. Служебната карта, която намерихме, само увеличава тази вероятност.
— Но тази къртица не е Дабни, нали?
— За известно време той още е работил в АНС, а после се е захванал със собствен бизнес. Започнал е да изпълнява договори с АВР чак в края на деветдесетте, затова служебната карта не може да бъде негова. Не можем да докажем по никакъв начин, че Дабни и Бъркшър са се срещнали някога, освен в онзи фатален ден пред централата на ФБР. Ако бяха работили заедно в продължение на десетилетия, щяхме да открием все нещо, Декър.