— Това означава ли, че става въпрос за някой друг?
— Означава, че се връщаме в самото начало.
— Но ти очевидно се надяваш да откриеш нещо, като притиснеш хората, които работят тук.
— Шансът е малък, но не разполагам с по-добри идеи. — Тя се замисли за миг, след което попита: — А ти? Попадна ли на някакви следи?
— Да.
— Какви?
— Много бих искал да ти отговоря, но не мога.
С тези думи Декър се обърна и напусна помещението.
44
— Защо сме тук, Декър?
Джеймисън се взираше в него, докато той седеше на канапето в луксозния апартамент на Ан Бъркшър и оглеждаше обстановката.
— Не обичам несъответствията — каза той след няколко минути.
— Например?
— Защо ти е да си купуваш луксозен апартамент или скъпа кола, ако не подредиш апартамента по свой вкус и не караш колата?
— Била е ексцентрична, какво толкова?
Декър поклати глава и се изправи.
— Това не е просто ексцентричност. Бъркшър е притежавала и занемарена селска къща, и раздрънкан автомобил, с който е ходела на работа, освен това си е изграждала образа на добрата самарянка.
— Какво ти подсказва всичко това?
— Ако си шпионин и ти плащат добре, можеш да си купиш такъв апартамент и такава кола, но тогава ще им се наслаждаваш. Няма просто да ги притежаваш. Спечелил си си ги. А за да ги притежаваш, без да им се наслаждаваш, трябва да има някаква причина. Каква е тя за Бъркшър?
Джеймисън се замисли.
— Нямам представа. Предположихме, че може да е изпитвала чувство на вина.
— Но ако е продължила да шпионира, очевидно не е изпитвала никаква вина.
— Няма доказателства, че е продължила да го прави. Била е учителка по заместване. Не забравяй и онези неща в склада. Те са стари. Флопи диск и служебен пропуск отпреди много години.
— В онази селска къща обаче открихме флашка. А това не е технология от осемдесетте. Нещо повече, някой едва не ме уби, за да се сдобие с нея. Защо ти е да държиш стара селска къща и да криеш флашка в поставка за тоалетна хартия, ако си се оттеглил от професията?
Джеймисън отвори уста с явното намерение да каже нещо, но бързо я затвори.
— Прав си — призна тя след известно време. — Но в такъв случай тя трябва да е работила с Дабни. Иначе би било прекалено голяма случайност — Дабни е шпионин и преди да умре, убива друг шпионин.
— Възможно е — отвърна неуверено Декър.
— Декър! Ти не вярваш на случайностите, дори на най-малките! Винаги си го казвал. Ако Бъркшър е била шпионка, тя трябва да е работила с Уолтър Дабни. Това би обяснило как той е намерил купувач толкова бързо. Бъркшър го е уредила.
— А кой се опита да ме убие в онази порутена къща? Кой открадна флашката? И какво има на нея?
— Тайни, тайни и още тайни. Бъркшър едва ли е работила сама. След смъртта ѝ някой от съучастниците ѝ е отишъл в онази къща, за да вземе материалите, които е държала там. Ти си им спестил усилията да търсят. Нападнали са те и са ги взели. Звучи логично — завърши Джеймисън с триумфална нотка в гласа.
Декър стана, отиде до прозореца и впери поглед навън.
— Забрави да ме поздравиш за брилянтната ми теория — каза Джеймисън. Когато не получи отговор, тя отиде до него и попита: — Не мислиш ли, че съм права?
— Позволи ми да се изразя по следния начин: не разполагам с доказателства, че теорията ти не е вярна.
— Е, и това е нещо. Имаш ли алтернативна теория?
— Не. В момента нямам.
Джеймисън огледа дневната.
— Какво ще се случи с това място? С всичките ѝ пари? Няма ли роднини, на които да ги остави?
— Не съм мислил върху това.
— Какво се разбрахте с агент Браун?
— Нищо конкретно — отвърна Декър.
— Както и на мен не казваш нищо конкретно в момента, така ли?
— Да вървим.
— Къде?
— Там, където започна всичко.
Декър и Джеймисън следваха маршрута, по който Декър бе вървял, когато неволно бе следвал Уолтър Дабни до лобното му място. Тъкмо подминаха будката на охраната, когато Декър се върна и тръгна право към нея.
Охранителят вътре бе същият, който бе на поста в онази сутрин. Веднага позна Декър и излезе от будката.
— Ужасна сутрин беше — каза той.
— Гадна история. Радвам се, че беше до мен.
— Няма проблем. Това ми е работата.
— Сигурен съм, че вече са ти задавали този въпрос — започна Декър, — но виждал ли си Дабни преди?
Охранителят кимна.
— Няколко пъти. Последният път беше преди два месеца. Каза ми, че отива на някаква среща.