— Защо? — попита Декър.
— Когато не съм на работа, мога да бъда много мила, любезна и общителна, Декър — отвърна Браун.
Четиримата се настаниха на маса в средата на виетнамския ресторант, който Браун бе предложила.
Декър прегледа менюто и заяви:
— Нито едно нещо тук не ми звучи познато.
— Мога да поръчам вместо теб — предложи Браун.
Декър остави менюто и отвърна:
— Устройва ме. Има ли пържени картофи?
Мелвин връчи своето меню на Браун и заяви:
— И аз съм в същото положение, затова можеш да поръчаш и за мен.
Браун погледна Джеймисън.
— Ориентираш ли се, или искаш да поръчам и за теб?
— Обожавам виетнамската кухня — отвърна Джеймисън, очевидно подразнена.
Когато сервитьорката дойде, Браун поръча за тримата на виетнамски.
— Скри ми шапката — каза Мелвин, когато жената се отдалечи. — Справяш се с виетнамския по-добре, отколкото аз с английския.
— Хайде, Мелвин, та ти си завършил университет! Имаш диплома по бизнес администрация! — изтъкна Джеймисън.
— Затворът не се отразява благоприятно на умствените способности. Във всеки случай не на моите. Не и след двайсет години.
— Намерихте ли нещо интересно в документацията от офиса на Дабни? — обърна се Декър към Браун.
Тя хвърли поглед към Марс.
— Не мисля, че той има право да чуе това.
— И ние нямаме — изтъкна Декър. — Спокойно можеш да се довериш на Мелвин — добави той.
— Добре. Не открихме нищо интересно, но продължаваме да търсим. Надявахме се да намерим неопровержими доказателства, но останахме с празни ръце. А вие?
— Не открихме никакви доказателства, нито неопровержими, нито каквито и да било други. Но имаме въпроси. Например, ако Дабни е работел с Бъркшър, защо са се срещнали пред Хувър Билдинг? Той вече е имал уговорена друга среща. Ако Бъркшър е била шпионка, съмнявам се, че е имала работа във ФБР.
— Така е.
— Както посочи Джеймисън, ако двамата не са работели заедно, съвпадението е прекалено голямо. Един шпионин да убие друг шпионин, когото изобщо не познава?!
Браун погледна Джеймисън.
— Поредното логично наблюдение, Джеймисън — похвали я Браун. — Проявяваш истински талант в това отношение.
Джеймисън не отговори.
Декър кимна.
— И ако Бъркшър не се е занимавала вече с шпионаж, значи е избрала странен начин да се пенсионира. Апартамент за два милиона и спортен мерцедес в комплект с порутена къща в гората и очукана хонда.
— Съгласна съм — отвърна Браун. — Наистина е странно.
— Още не сме открили човека, който едва не ме уби, за да открадне онази флашка. По това време Бъркшър беше мъртва, а Дабни се намираше на крачка от смъртта. Следователно има трети играч.
— И неговата цел е била онази флашка — отбеляза Браун.
— Питам се какво ли е имало на нея — каза Декър.
— Още крадена информация, какво друго? — отвърна Браун.
— Мислиш ли? — попита Декър.
— А какво друго може да бъде?
— Ако знаех отговора, нямаше да задавам този въпрос. Но ако Дабни и Бъркшър са работели заедно, би трябвало да открием някаква връзка.
— Мога да ти кажа само, Декър, че първите ни подозрения по отношение на Дабни датират съвсем отскоро. Работил е и по други проекти на АВР и никога не сме имали проблеми. Освен това Дабни не е имал причина да краде информация по-рано. Бил е в цветущо финансово състояние. Онези дългове от хазарт са го накарали да премине границата. — Тя погледна Марс и попита: — Това си остава между нас, нали?
Той вдигна ръце в знак на капитулация, усмихна се и отвърна:
— Ей, аз съм на ваша страна! Веднага щом излезем от тук, ще забравя всяка дума, която съм чул!
Браун се усмихна и каза:
— Знаех си, че ще се разберем с теб. — После се обърна към Декър и продължи: — Освен това при всяко подновяване на разрешителното му за достъп до секретна информация Дабни е трябвало да се явява на тест с полиграф. Минал е всички проверки.
— Значи си убедена, че кражбата на информация е еднократен акт?
— Освен ако не ми представиш доказателства в полза на противното.
— Но все пак е успял да я продаде доста бързо — намеси се Джеймисън.
— Знам. Каза го и преди. Но това съвсем не означава, че е продавал информация в продължение на дълги години.
— Да се надяваме, че по някое време твоята логика ще съвпадне с нашата — отвърна напрегнато Джеймисън.
Двете жени се измерваха с поглед в продължение на няколко секунди. За щастие, в този момент пристигнаха поръчките им и всички започнаха да се хранят.