Тя зарови лице в шепите си.
— Ще виждам лицето му всеки ден до края на живота си.
— Не, няма. Алварес направи своя избор. Той започна тази история. Ти само я довърши. Ти ни спаси, Алекс.
— Бях толкова уплашена, Декър.
— Аз също.
— Но ти си бил полицай. Свикнал си с подобни неща.
— Човек никога не свиква с опитите на другите да го убият.
Джеймисън извади кърпичка от ръкава си и избърса очите си.
— Радвам се, че ме научи да стрелям.
— Не е толкова трудно да се научиш да стреляш. Трудното е да стреляш, когато трябва. Алварес очевидно не те сметна за заплаха. Предположи, че не си въоръжена. Голяма грешка.
— Но след като стрелях, изпаднах в паника. Не бях в състояние дори да се защитя.
— Тогава беше мой ред да ти помогна. Така постъпват партньорите, Алекс. Всеки пази гърба на другия.
— За пръв път ме наричаш така.
— Как?
— Твоя партньорка. — Тя отметна кичур коса от лицето си. — Звучи приятно.
— Трябва да вземеш горещ душ, да изпиеш едно хапче, да си легнеш и да не мислиш повече за това тази вечер.
— Но…
— Сега трябва просто да изключиш мозъка си, по-късно можеш да започнеш с опитите да преодолееш травмата. Но не и сега.
Джеймисън стана и тръгна към спалнята си, а Декър я проследи с поглед. Миг преди да затвори вратата след себе си, тя се обърна и каза:
— Благодаря ти, Еймъс.
— За какво?
— За… за това, че в момента не се държиш както обикновено.
Тя се усмихна едва-едва и не след дълго пусна душа в банята си.
Декър се надигна от мястото си и впери поглед в телефона си. Направи няколко опита да се свърже с Марс и да му разкаже какво се е случило, но така и не успя.
Това беше необичайно.
Облече якето си, взе ключовете от колата на Джеймисън, излезе и заключи вратата след себе си. Мина покрай федералните агенти, заели позиция във фоайето на сградата, и им каза:
— Грижете се добре за нея, момчета.
Знаеше къде е отседнал Марс. Не беше далече.
Напъха се в малката кола и съжали, че не е поне една педя по-нисък и петдесетина килограма по-лек.
Измина разстоянието за петнайсет минути. В този ранен час почти нямаше трафик.
Зави към паркинга пред хотела и спря на първото свободно място. Тъкмо се канеше да излезе навън, когато пред входа спря кола, която той познаваше, и от нея слезе мъж в униформа. Пиколото. Връчи ключовете на собственичката на колата, която се качи в нея и потегли.
Декър погледна часовника си. Наближаваше пет сутринта. Реши да промени плана си. Включи на скорост и последва колата.
Двайсет минути по-късно тя спря. Вратата се отвори тъкмо когато Декър се приближи и свали прозореца си.
— Рано излизаш — каза той. — Или късно се прибираш.
Харпър Браун се обърна и го видя.
— Какво правиш тук?
— Не си ме излъгала.
— За кое?
— Че в свободното си време можеш да бъдеш много мила, любезна и общителна. Как е Мелвин? Добре ли си почива?
Тя въздъхна, облегна се на бронята на беемвето и каза:
— Искаш ли да влезеш за едно кафе?
— Не знам. Искам ли?
Декър паркира малко по-надолу и се присъедини към нея точно когато тя отключи входната врата.
— Радвам се, че си прекарала приятно — каза той.
— Благодаря. Твоята нощ как мина?
— Нищо интересно — отвърна Декър, докато влизаха вътре.
48
Браун включи осветлението в кухнята, остави чантата си и свали сакото, под което се показа презраменен кобур с пистолет. После зареди кафе машината. Минута по-късно взе двете чаши димящо кафе, отнесе ги до масата и плъзна едната към Декър. Едва сега забеляза синините и охлузванията по лицето му.
— Кой те подреди така?
— Преживях леко премеждие. Нищо сериозно.
— Защо си мисля, че ме лъжеш?
— Каквото и да се е случило, вече е минало. И двамата с Алекс сме добре.
— Джеймисън! И тя ли участваше?
Декър отпи от кафето си.
— И още как. Да поговорим за Мелвин.
— Не одобряваш, разбира се — каза тя.
— Не ми влиза в работата. Но Мелвин ми е приятел и не искам да страда.
— Сигурно си мислиш, че е много прибързано, запознах се с него едва снощи.
— Не си мисля нищо. Не съдя никого. Но мога да ти кажа, че Мелвин има достатъчно проблеми, с които да се справя. И е доста уязвим.
— Беше само секс, Декър. Знаеш, че се случва понякога, когато двама души изпитат взаимно привличане.
— За теб е било само секс. А за него?