— Всичко зависи от гледната точка.
— А този трети играч, когото спомена? Хората, които едва не те убиха, за да откраднат флашката?
— Имам чувството, че за да разрешим случая, ще трябва да се изправим лице в лице с тях.
Браун извади пистолета си и го остави на масата.
— Да се надяваме, че ние ще ги спипаме, преди те да спипат нас.
49
Когато Декър се прибра, Джеймисън още спеше. Той подремна няколко часа, взе душ и се облече. Когато влезе в кухнята, тя вече беше станала и го чакаше.
— Трябва да хапнеш нещо — каза Декър. — Аз също. Да вървим.
Отбиха се в едно кафене наблизо и си поръчаха закуска, макар да наближаваше време за обяд.
— Как се чувстваш? — попита той.
— По-добре, отколкото предполагах. А това ме кара да се чувствам виновна… — Джеймисън го изгледа унило. — Може би не ставам за тази работа и трябва да се захвана с нещо друго.
— Не бива да мислиш за това в този момент.
— Но въпреки това мисля, Декър. Няма да ставам по-млада и трябва да реша какво ще правя с живота си.
— Рос нямаше да те включи в екипа, ако не беше убеден в качествата ти.
— Хайде, Декър, той ме взе само заради теб.
— Не се подценявай. В края на краищата ти стигна до извода, че Дабни навярно от години е шпионин, защото прекалено бързо е намерил купувач на секретната информация. Дори да се окаже, че не е така, звучи логично, а на мен не ми мина през ума. Нито пък на Рос или Тод.
— Не казвам, че нямам случайни прозрения.
— Не са случайни, Алекс. Виж, ако искаш да си събереш багажа и да се захванеш с друго, добре. Но не го прави само защото смяташ, че не те бива за тази работа. Не е така.
Тя го погледна с надежда.
— Наистина ли го мислиш? Не го ли казваш само за да се почувствам по-добре?
— Познаваш ме, мозъкът ми не е устроен така.
— Но аз убих човек! — Лицето ѝ отново помръкна. — Не мисля, че някога ще събера сили да го направя пак.
— Работата ни не изисква от нас да влизаме в престрелки. Случилото се с Алварес няма нищо общо с това, което правим във ФБР. Нищо чудно снощният случай да се окаже първият и последният.
— Едва ли, ако продължа да работя с теб.
— Не бива да мислиш за това, а за разследването.
— Искаш ли да се обадиш на Мелвин да се присъедини към нас? Той може да даде добри идеи.
Декър се поколеба достатъчно дълго, за да си спечели изпълнен с подозрение поглед.
— Какво има?
— Нищо.
— Декър, не те бива в лъжите.
— Мисля, че трябва да оставим Мелвин да се наспи.
— Какво означава това? Той се прибра по същото време като… — Тя го зяпна изумено. — О, боже! Да не би да ми казваш онова, което си мисля, че не искаш да ми кажеш?
— Съвсем ме обърка с този въпрос.
— Ще ти задам един по-прост тогава. С Харпър Браун ли е спал?
Джеймисън неволно бе извисила глас и клиентите от двете съседни маси започнаха да се извръщат към тях.
— Защо реши така?
— Защо ли? Беше повече от очевидно, че тя си падна по него!
— Очевидно?
— Уж нищо не ти убягва, но ето че си сляп за някои неща.
Декър се огледа притеснено, преди да каже:
— Не е наша работа какво правят.
— Трябва да ми разкажеш всичко! Веднага!
— Защо?
— Защото, технически погледнато, аз работя за Мелвин.
— Е, и?
— Ако не ми кажеш, ще направя такава сцена, че…
— Добре, добре. Ами… прекарали са известно време в хотела на Мелвин.
— А ти как разбра?
— Късно снощи отидох до там. Всъщност рано сутринта. Ти спеше. Преди това му звънях, но той не вдигна.
— И ти какво, да не би да се притесни?
— Добре, добре, заслужавам си го.
— А после какво?
— После я видях да излиза от хотела. Последвах я до тях и… поговорихме.
— Обсъждали сте какво са правили с Мелвин?
— Не съвсем. Не исках да слушам подробности — обясни смутено Декър. — И двамата са големи хора. Могат да правят каквото си искат.
— Но те се познаваха едва от няколко часа! Често ли го прави? Да скача в леглото на някой, когото вижда за пръв път?
— Твърди, че не. Било взаимно привличане.
— И ти ѝ вярваш? Та тя работи във военното разузнаване! Там нямат ли някакви правила, които да забраняват подобни неща?
— Не знам. Вече съжалявам, че ти казах.
— Мелвин е твой приятел. Не те ли е страх, че тя може да го нарани?
— Не иска да го наранява. Надява се да се получи нещо между тях.
— О, я стига! Ще го зареже!
— Не можеш да бъдеш сигурна.
— Напротив, мога! Да не би да смяташ, че от това ще излезе нещо трайно?