— Ами ако излезе? Или пък ако Мелвин е искал само секс?
— Мелвин е различен.
— И така да е. Но е зрял човек, който сам може да взема решения.
— Нищо ли няма да направиш?
Декър я изгледа учудено.
— Какво точно очакваш да направя? Да им забраня да се срещат, защото така ми е хрумнало? За бога, Алекс, чуваш ли се какво говориш? Или искаш да започна да му предавам бележки от теб, все едно сме в гимназията?
Тя се отпусна на стола си и извърна поглед.
— Виж какво, знам, че не харесваш агент Браун…
— Изненадана съм, че ти я харесваш, защото тя ни лъже непрекъснато.
— Това е част от работата ѝ.
— О, чудесно! Сега пък започна да я защитаваш! За пореден път!
— Не защитавам никого. Констатирам факт.
— Какво общо имат фактите с всичко това? — сопна се Джеймисън.
Възрастен мъж с костюм и филцова шапка, който седеше на съседната маса, се надигна и пристъпи към тях.
— С покойната ми съпруга често спорехме като вас. Всеки брак има своите хубави и лоши моменти. Не се притеснявайте, всичко между вас ще се нареди.
С тези думи мъжът си тръгна и остави Декър и Джеймисън с отворени усти.
— Чудесно! Сега пък звучим като стара семейна двойка — възкликна изумено Джеймисън.
Декър скочи от мястото си.
— Ще платя сметката.
50
— Не мога да чета мислите ти, Декър — каза Джеймисън, след като известно време пътуваха в мълчание. — Отиваме ли някъде, или да карам безцелно?
— Извинявай, да отидем в апартамента на Бъркшър — каза той. — Искам да го огледам още веднъж.
Шофирането до там им отне четирийсет минути. Портиерът ги пусна в апартамента, след което се върна на мястото си във фоайето.
Джеймисън, която не бе идвала тук преди, се огледа смаяно.
— Явно шпионажът носи добри пари!
— Обикновено не е така. Особено за редовите агентите.
— Е, тя явно не е била от тях.
— Притежавала е солиден инвестиционен портфейл и скъпа кола. Но с каква цел? Погледни това място. Нищо тук не носи нейния почерк. Разговарях с домакина на сградата. Цялото обзавеждане, абсолютно всичко, което виждаш тук, е купено в комплект с апартамента. Отначало предишните собственици не искали да го продават с мебелите, но Бъркшър им предложила цена, на която не могли да устоят.
— Защо ли го е направила?
— Добър въпрос. Много бих искал да науча отговора.
— Откъде са дошли парите, с които е платила всичко това?
— Богарт провери, но не откри нищо. Каза, че данните за сделките с недвижими имоти се пазят известно време, след което се унищожават.
— Да не би и десетте милиона за Дабни да са дошли от Бъркшър? — попита Джеймисън.
— През последната година не е продала почти никакви акции или облигации от инвестиционния си портфейл. — Той се замисли и добави: — Но въпреки това има начин.
— Какъв?
— Може да ги е заложила като обезпечение на кредит.
— Но кой ще ѝ отпусне подобна сума?
— Нямам представа — каза Декър.
— Освен това би трябвало да си даде сметка, че ако парите отиват за погасяване на комарджийски дълг, никога няма да си ги получи обратно. И че ще загуби всичките си активи, които е заложила като обезпечение.
— Ами ако не е знаела, че парите отиват за покриване на дългове от хазарт? Може да си е мислела, че ще бъдат използвани за съвсем друга цел.
— Например?
— Например законен бизнес. Може да е сключила договор за краткосрочен заем с лихва.
— Но ние дори не знаем дали е познавала Уолтър Дабни — каза тя. — Защо ѝ е да му дава десет милиона?
— Трябва да го е познавала. Или да е познавала някого, който да гарантира, че Дабни ще изплати заема.
— Струва ми се нереално, Декър. Все пак става въпрос за десет милиона!
— Виж какъв апартамент е имала! Каква кола! И почти не ги е ползвала. Не, парите не са били от значение за нея. Дрехите, с които беше облечена, когато Дабни я застреля, бяха най-обикновени. Гардеробът ѝ е почти празен. Не открихме нито бижута, нито скъпи чанти. Не е купила нищо и за апартамента. Карала е старата си хонда. А в същото време е притежавала милиони. Защо?
— Може да ги е пазела именно за такива случаи — каза Джеймисън.
Декър наклони глава на една страна.
— Обясни.
— Може да не е бил обикновен заем, Декър. Може Дабни изобщо да не е бил шпионин дотогава, а Бъркшър да е използвала парите, за да го оплете в мрежите си. Може да е знаела какви ценни познанства има, с кои федерални агенции работи… По дяволите, та този заем може да е дошъл от Русия! Може именно руснаците да са забъркали зетя на Дабни в тази история. После Бъркшър да го е измъкнала от кашата и той да се е превърнал в нейна къртица. Пито-платено, така да се каже. Помогнала му е, за да може да го шантажира впоследствие.