Той вдигна ръка и продължи:
— Потърсил ви е човек, който най-вероятно ви е наблюдавал през цялото време, защото е знаел кой е баща ви. Този човек е сключил сделка с вас. Предложил ви е единствената възможност да се измъкнете, защото подозирам, че сте взели назаем пари от много, много лоши типове, за да покриете дълговете си. И те несъмнено са щели да наранят и вас, и вашето семейство, в случай че не им се издължите.
Натали пребледня.
Този път Богарт взе думата:
— Въпросният човек ви е предложил да се погрижи за дълговете, но е поискал нещо в замяна. Да се свържете с баща си и да му пробутате онази история с дълговете в размер на милиони, натрупани от съпруга ви, да представите нещата така, сякаш животът на семейството ви е в опасност. Сумата не е трябвало да бъде няколкостотин хиляди, защото баща ви би ги платил без проблем. Но не и десет милиона. Какъв избор е имал? Към кого е могъл да се обърне с молба да му предостави подобна сума за толкова кратко време? Било е невъзможно да продаде къщата или да осребри останалите си активи за ден-два. Имало е само един начин. Това е била стръвта и той не е имал избор, освен да я налапа.
— А сега, ако желаете да оспорите думите ни и да предложите алтернативен сценарий, който да прозвучи логично, моля, заповядайте. Не бързаме за никъде — каза Декър, скръсти ръце на гърдите си, облегна се на стола и загледа Натали с очакване.
Следващата минута измина в пълно мълчание, преди тя да попита мрачно:
— На каква сделка мога да разчитам?
52
— Господи, как се издъних! — възкликна Браун.
Тя, Декър и Джеймисън седяха в заседателна зала във вашингтонския офис на ФБР.
Богарт, Милиган и един юрист от Министерството на правосъдието разговаряха с Натали в друго помещение в същата сграда. Те обсъждаха предварителните условия на сделката, която ФБР щеше да ѝ предложи в замяна на сътрудничеството ѝ в разследването.
Натали не бе спряла да плаче по пътя от летище „Дълес“. Този път дори Декър не се съмняваше, че сълзите ѝ са истински.
— Изобщо не разгледахме подобен сценарий. Тя е заложила капан на собствения си баща — каза Браун. — Дори не ни хрумна, че е възможно! Как се досети?
— Алекс ме наведе на тази мисъл… или по-скоро нещо, което спомена — как Ан Бъркшър е оплела Уолтър Дабни в мрежите си. Освен това не смятам, че е възможно някой да позволи на Натали да натрупа дългове от милиони долари. Щели са да я изхвърлят от казината много преди това.
Браун погледна Джеймисън с уважение.
— Аз лично се предоверих на информацията за това кой е натрупал комарджийските дългове.
— Двамата с Еймъс следваме принцип, който гласи, че не бива да вярваме на нищо, докато не получим категорични доказателства, че е истина. А това не е никак лесно. — Тя погледна Декър, но той бе потънал в размисъл.
— Натали описа човека, който се е свързал с нея. Твърди, че имал руски акцент. Сключили сделка да покрие дълговете ѝ. Твърди, че били около триста хиляди. Вероятно баща ѝ е можел да ги изплати, но е щяло да ѝ се наложи да му дава обяснения, а тя не е искала да го прави. Освен това вече била взела назаем парите, с които залагала в казината, и кредиторите ѝ наистина били хора, които можели да наранят нея или семейството ѝ, ако не се издължи.
— Следователно е измамила собствения си баща — отбеляза Джеймисън.
— Твърди, че не е имала представа, че баща ѝ ще краде секретна информация — отвърна Браун.
— Как може да не е имала представа? — възрази Джеймисън. — Как иначе ще намери десет милиона?
— Могъл е да ипотекира дома си, да опразни пенсионния си фонд, да продаде всички акции и облигации, които е притежавал… — каза Браун. — Чудя се как ли щеше да реагира семейството му, ако беше направил това, вместо да продава секретна информация.
— Семейство е можело и да се съгласи — прекъсна я Декър. — Но ако го беше направил, щеше да се разори и да няма дори пенсия. И в крайна сметка пак щеше да опре до хората, които са му предложили парите срещу секретна информация. Те пак са щели да спечелят рано или късно. Струва ми се, че се отличават с невероятно търпение. Планират дългосрочно. Но в случая не е имало за какво да се притесняват, защото Дабни сам ги е потърсил.
— Но как ще открием този руски шпионин? — попита Джеймисън.
— Разполагаме с описанието му, както и с името, с което се е представил на Натали, макар да не мисля, че е истинско. Разпратили сме тази информация до всички наши и чужди агенции. Може да изскочи нещо — каза Декър и погледна Браун. — Спомена, че парите не могат да бъдат проследени, така ли?