— Ще проверим отново, но не възлагам големи надежди…
— Защо? — попита Джеймисън.
— Първо, в дигиталната ера финансовите трансакции се извършват все по-лесно и се проследяват все по-трудно. Предполагам, че човекът, сключил сделка с Натали, е изплатил задълженията ѝ. Десетте милиона за тайните, които Дабни е откраднал, вероятно са скрити зад куп кухи сделки. Парите може да са излезли от една сметка и да са обиколили света няколко пъти, преди да се върнат в друга сметка, контролирана от същите хора. Доказателството, от което Дабни се е нуждаел, е било налице Натали и семейството ѝ са останали живи и здрави.
Джеймисън кимна, очевидно разочарована.
— Звучи логично.
— И ако сега Натали казва истината, едва ли знае нещо повече, което да ни помогне.
— На каква сделка може да разчита? — обърна се Джеймисън към Браун.
Тя сви рамене.
— Ако властите приемат, че не е знаела какво е възнамерявал да извърши баща ѝ, могат да проявят снизхождение. Няма нищо незаконно в това да помолиш родителите си да платят дълговете ти. Освен това в страната, в които тя е натрупала въпросните дългове, хазартът е разрешен от закона. Ако се окаже, че не е замесена в шпионската история, вероятно няма да лежи в затвора.
— Не ми се струва справедливо с оглед на онова, което е направила.
— Но в крайна сметка е погубила баща си — възрази Браун. — И ще трябва да живее с тази мисъл до края на дните си. Това може да се окаже по-жестоко наказание от затворническата килия.
— Нищо от това не обяснява същината на случая, който разследваме — обади се Декър. — А именно защо Дабни е убил Бъркшър и после се е самоубил. Трябва да е свързано с кашата, забъркана от Натали. Но как? Защо се е стигнало дотам?
С тези думи Декър стана и излезе.
— Ядосан е — отбеляза Браун.
Джеймисън впери поглед в нея.
— Той не обича лъжите и неяснотите. Не се спира пред нищо, за да стигне до истината. — Джеймисън помълча и добави: — А ти?
Браун я изгледа хладно.
— Да не би агресивният ти тон да означава, че Декър ти е казал какво се случи между мен и Мелвин снощи? И това да те разстройва.
— Наистина ми каза. И това наистина ме разстрои. Но в края на краищата става въпрос за зрели хора, които са го направили по взаимно съгласие. Не, имах предвид твоята „издънка“, както се изрази преди малко. Очаквах да имаш повече опит и да се справиш по-добре. Този път Декър те спаси. Но мога да те уверя, че оттук нататък той няма да повярва на нито една твоя дума. Допуснала си елементарна грешка. Приела си за чиста монета информация, която не си си направила труда да провериш. Декър спомена, че името на баща ти стои на почетната стена в АВР. Може би искаш и твоето име да се появи там. В такъв случай по мое скромно мнение трябва да вдигнеш летвата. Сега ще те оставя да помислиш върху това… ако изобщо те е грижа, разбира се. И предай много поздрави на Мелвин, като го видиш. Но нараниш ли чувствата му по някакъв начин, ще ти сритам задника.
Когато приключи този жлъчен монолог, Джеймисън стана и последва Декър.
53
Декър и Джеймисън се прибраха у дома, без да разменят нито дума. Когато се озоваха пред вратата на апартамента, тя попита:
— Искаш ли да приготвя нещо за вечеря? Нямам предвид в микровълновата. Мога да сготвя пиле с ориз.
Той поклати глава.
— Не, благодаря. Не съм гладен.
— Не искам да станеш като вейка — пошегува се тя, но Декър вече крачеше по коридора към стаята си.
Той седна на леглото и взе куклата. Отново бе заваляло и капките трополяха ритмично по прозореца. Впери поглед в пластмасовото лице с две големи очи, които се взираха в него.
Всеки път, когато погледнеше куклата, Декър виждаше лицето на Моли. Осъзнаваше, че това не е здравословно, но не можеше да го преодолее. Поне в момента.
Някога имаше дъщеря, красиво момиченце, което не бе получило шанса да порасне. Моли бе умряла заради някаква невинна забележка, която баща ѝ бе подхвърлил и която бе поставила началото на зловеща верига от събития, довели до смъртта на двете с майка ѝ.
Декър погали косата на куклата и я остави настрани. Излегна се на леглото и се загледа в тавана.
Имаше чувството, че работи по този случай от цяла вечност. И че не е постигнал значителен напредък. Всъщност никакъв напредък. В известен смисъл дори имаше чувството, че върви назад.
По време на срещата бе казал самата истина. Не откриеха ли причината, поради която Уолтър Дабни бе убил Ан Бъркшър, нямаше да разрешат случая.
Аз станах свидетел на всичко това. Но въпреки това не разбирам нищо.