Декър сви рамене.
— Казвам само, че не бива да изключваш възможността. Но какво ли знам аз? Преди имах дете, сега нямам.
— И досега щеше да го имаш, ако светът не беше толкова извратен.
— Да, но нея вече я няма и не мога да променя този факт. Защо да мечтая за нещо, което не мога да имам?
Богарт се почувства неловко.
— Къде е Алекс? — попита той.
— Мисля, че още е при Джоуи Скот. Появата на полицаите събуди пациентите и дори разтревожи някои от тях. Алекс го успокоява.
— И това момченце си няма никого?
— Очевидно. Не знам колко още му остава, едва ли е много. От такива истории ти идва да опреш пистолет в главата си и да натиснеш спусъка. — Той погледна Богарт и добави: — Както направи Уолтър Дабни.
— Той е направил своя избор, Еймъс. Всеки сам избира.
— Така е, но понякога ти се струва, че каквото и да избереш, все ще е гадно.
— Ще занеса книгата в лабораторията — каза Богарт и се запъти към колата си.
Декър го изчака да потегли, влезе в хосписа и тръгна към стаята на Джоуи Скот. Джеймисън седеше на ръба на леглото и вдигна поглед, когато Декър се появи на прага.
— Току-що заспа — прошепна тя, стана и излезе в коридора.
— Богарт отнесе книгата в лабораторията.
— Някаква следа от Дженкинс?
Декър поклати глава, а тя погледна към леглото.
— Можеш ли да си представиш нещо по-безсърдечно от това, което са направили тези хора? Използвали са като прикритие умиращо дете.
— Това едва ли е най-безсърдечното нещо, на което са способни някои — отвърна Декър, — но, да, съгласен съм, че е ужасно.
— Не мога да повярвам, че го казвам, но може би Дабни е извършил добро дело, като е застрелял Бъркшър.
— Мнозина ще се съгласят с готовност. Но това не означава, че е постъпил правилно.
— Знам. Просто търся отдушник. Каква е следващата ни стъпка? — попита тя.
— Може пък полицията да хване Дженкинс и той да проговори. Или пък да открие нещо в апартамента му. Но едва ли, ако начинът му на живот наподобява този на Ан Бъркшър. Виж, в книгата може да има нещо, което да ни даде повече информация.
— Какво става с Натали?
— Ангажирана е със сключването на споразумение. Може колегите да измъкнат още нещо от нея.
— Не, имам предвид дали семейството ѝ знае какво е направила.
Декър се изненада от въпроса ѝ.
— Мисля, че не. Богарт не спомена да е говорил с тях. Бюрото не обича да разгласява подобна информация.
— Жал ми е за това семейство. Изгубиха съпруг и баща, а сега и една от сестрите може да влезе в затвора.
— Както Богарт спомена по-рано, всеки прави своя избор.
— Смяташ ли, че Натали може да е споделила нещо със сестрите си?
— Нямам представа. Но все пак тя живее извън страната. Вероятно не се виждат много често.
— Питам се защо ли е заминала за Франция.
— Доста хора решават да живеят в чужбина.
— Да, но семейството ми се струва доста сплотено. Останалите три сестри живеят тук.
— Може пък Натали да не е била толкова близка с останалите.
— Предполагам.
Декър я погледна и каза:
— Благодаря.
— За какво?
— Че ми напомни да спра да приемам за даденост информация, което не е потвърдена.
Декър тръгна по коридора. Преди да го последва, Джеймисън се върна до леглото, наведе се и целуна по челото спящото момче.
После забърза след Декър.
56
Върнаха се в апартамента призори и след няколко часа сън пак бяха на крак. Декър бе станал първи и бе направил кафе. Стоеше до прозореца с чаша в ръка, зареял поглед навън. Продължаваше да вали пороен дъжд.
— Някакви новини от Браун? — попита Джеймисън още от вратата.
Той поклати глава.
— Не. Защо?
— Просто се чудех.
Декър се обърна и я погледна.
— Защо, Алекс? Знам, че не ти е любимка.
— Снощи си поговорихме. Всъщност говорих предимно аз.
— И какво ѝ каза?
— Бях пределно откровена.
— За какво?
— За всичко.
Декър изсумтя.
— В такъв случай съм искрено учуден, че не те е застреляла.
— Аз също имам пистолет.
— Тя не е лош човек, Алекс.
— Но не е и особено добър. Освен това се издъни с информацията за Натали. Голям пропуск.
— Когато бяхме в Бърлингтън, ти подозираше, че съм избил собственото си семейство.
Джеймисън помръкна.
— Тогава бях журналистка. Не биваше да изключвам нито една възможност.
— И никога не си допускала грешки?
— Разбира се, че съм. Всички грешим.
— Аз също, особено в това разследване. Но ти не ми се нахвърляш с обвинения.