— Е, доста са безвкусни — каза глас в ухото ми и ме накара да подскоча. До лакътя ми стоеше сервитьор с поднос, пълен с басбуса. Имах странното чувство, че го познавам, но не беше така. Докато завъртя очи към небето.
— Имин.
Огледах се предпазливо, за да се уверя, че никой няма да ни чуе.
— Между другото, тези цветове изобщо не ти отиват.
Погледна ме преценяващо. Ако още изпитвах съмнения, че е Имин, те се изпариха пред презрението в ярките жълти очи, които издаваха, че е полуджин.
— Този е един от вас, така ли? — предположи Рахим. — Как е влязъл?
Не знаеше и половината от историята, а сега нямаше време да обяснявам.
— Имам си начини. — Имин взе парче от сладкия кейк на подноса си и го сложи в устата си. — Шазад ви търси. — Облиза пръстите си и посочи. Шазад беше малко встрани от нас, косата й бе увита в стегнати плитки около главата й като корона. — Казва, че е крайно време да изпълниш своята част от сделката и да ни представиш на този, който държи така наречената ти армия.
— Тя участва във вашето въстание? — Рахим огледа скептично Шазад през градината. — Дъщерята на генерал Хамад? Винаги съм си мислел, че е просто хубаво лице.
— Така си мислят всички — казах. — Затова решихме, че няма да я претърсят кой знае колко внимателно на влизане. Шазад е тази, която внесе достатъчно експлозиви, за да освободим всеки джин в подземията.
— Експлозиви — повтори Рахим. Изглеждаше уплашен.
— Не си му казала за плана? — попита Имин и набута още храна в устата си.
— Допреди няколко дни дори нямахме план — защитих се. — След това бях заета.
Ръката ми отново се върна на малкия прорез в кожата ми.
Имин се обърна към Рахим.
— Според Шазад на всеки Ауранзеб, щом слънцето залезе, султанът изнася реч, което значи, че всички погледи ще са отправени към него. Използвайки това за прикритие, Сам ще изведе Амани и Шазад през стените.
Имин кимна рязко встрани, сочейки нашия заместник Синеок бандит. В първия момент не успях да го забележа. Носеше албишка военна униформа. Така се придвижваше незабелязано.
— Не е ли престъпление да се преструваш на войник?
Сърцето ми взе да бие болезнено силно. Толкова много неща можеха да се объркат тази нощ. Това, че не бях напълно сигурна дали мога да разчитам на Сам, бе само едно от тях.
— Чувал съм, че е престъпление и да дезертираш от албишката армия.
Имин осмука зъбите си, премествайки едно семе, което бе заседнало между тях. От него ставаше ужасен слуга. Беше удивително, че е стигнал толкова далеч, без да го хванат. Но той беше прав: униформата стоеше съвсем добре на Сам, за да е открадната. Толкова добре, сякаш бе шита за него. Очите ми се спряха на групата албишки войници, придружаващи кралицата си тук. Той поемаше огромен риск като дезертьор сред тях. И го поемаше заради нас.
Докато го гледах, отправи поглед през градината към Шазад, която вървеше към нас. Сам така и отместваше очи от нея. Не, осъзнах, не точно към нас. По дяволите. Бях виждала мъже да полудяват по Шазад, но не и тя по тях. Това нямаше да свърши добре.
— Хала ще ви посрещне отвъд стената — продължи Имин. — Ще ви накара да изчезнете толкова дълго, та да успеете да стигнете до джиновете и да заложите експлозивите.
— А сестра ми? — попита Рахим. Оглеждаше се за нея. Като се замислих, и аз още не бях я виждала.
— Не си много търпелив човек. — Имин нарочно се забави, дъвчейки, без да бърза. — Ако всичко мине по план, Сам ще изведе Шазад и Амани от двореца направо от подземията, а после ще се върне през онази стена за сестра ти.
Отново кимна, този път в обратната посока.
— Ти ще вземеш Лейла и ще чакаш Сам в югоизточния ъгъл на градината, далеч от хаоса, който несъмнено ще настане, щом нещо се взриви в двореца — казах, премествайки се внимателно, когато някой мина край нас, достатъчно близо, та да има опасност да чуе разговора ни.
— След това сме планирали Хала да изведе и Тамид под прикритието на илюзия, а аз ще избягам в хаоса. Ще приличам на всеки друг слуга, бягащ от експлозия. Какво би могло да се обърка?
— Много неща — отбеляза Рахим.
— Все пак не е най-лошият план, който сме измисляли — опитах се да го успокоя.
— Не, най-лошият ни план беше онзи, който свърши с това, че наводни един молитвен дом — допълни Имин и беше вярно, но точно сега не помагаше много. — Така че това не означава много.
— Всички оцеляха тогава — понечих да се защитя. Рахим ме гледаше неловко.
— Добре дошъл във въстанието. — Шазад беше стигнала до нас; тя поздрави Рахим с поразяваща усмивка. — Оправяме се с каквото имаме. А сега ще ни дадеш ли армия, или не?