— Къде, по дяволите, беше? — попитах накрая с пресилена усмивка към принц Бао, сякаш говорех на него, а не настоявах за обяснение през зъби.
Не видях изражението на Джин, който се обърна към принца и каза нещо бързо на ксичански. Разпознах го като някакъв учтив поздрав. Мъжът каза нещо в отговор, кимайки с усмивка, и остави Джин да преведе. Най-накрая Джин можеше да се обърне отново към мен.
— Търсех те.
Дясната му ръка още бе свита в юмрук, който удряше напрегнато крака му.
— Е, това е било глупаво — рекох, а Джин потисна смеха си, когато свих устни и се опитах да излъчвам учтивост към чужденеца, който сякаш си мислеше, че не знам, че зяпа гърдите ми. — Бях точно тук.
— Да, Шазад вече ми обясни подробно точно какво мисли за решенията ми.
— Шазад знае, че си тук?
Смрачаваше се. Съвсем скоро нуждата щеше да ни раздели отново.
— В Изман, да. В двореца… не толкова.
Ето я. Усмивката, която ми навличаше проблеми точно след него. Преборих се с импулса да се усмихна в отговор.
— По-добре отговори на принца си.
Джин каза нещо бързо на ксичански. Хванах само малка част, но звучеше, все едно обяснява, че мираджинският не е толкова пестелив като ксичанския. Едва изчака отговора на принц Бао, за да се обърне пак към мен.
— Дойдох да се уверя, че ще напуснеш двореца тази нощ. Дори да не успеем да изведем никой друг, ти идваш с нас. Разбра ли?
Усмихнах се въпреки себе си. Пренебрегнах принц Бао, който ми се ухили в отговор, явно мислейки, че усмивката ми е отправена към него.
— Да не би да казваш, че си тук да ме спасиш?
Джин сви рамене.
— Е, когато го кажеш по този начин…
Исках да посегна към него. Повече от всичко. Исках да се свия в него. Исках да му напомня, че това е война. Че можем да се бием и да бягаме и да останем заедно колкото искаме, но няма винаги да можем да се държим взаимно в безопасност.
— Джин…
— Не само полуджин, но и обещаващ дипломат, както виждам.
Преди да успея да отговоря, чух новия глас и ме побиха тръпки. Бяхме толкова увлечени в разговора си, че не бях забелязала султана да се приближава. Той сложи ръка на гърба ми.
Сякаш усетих иглички по гръбнака си. Джин беше напрегнат, но бързо се наведе в поклон. Принц Бао го последва. След това той се изправи и видях Джин да застава лице в лице с баща си за първи път, откакто е бил Дете в харема.
Знаех точно какво вижда, защото бях видяла същото:
Ахмед, остарял с още две десетилетия. Брат му, нашият принц, и врагът се смесваха в едно. Не можех обаче дори да си представя как се чувства, принуден да стои пред мъжа, който бе купил майка му и бе я поробил в харема си. Който бе убил майката на брат му с голи ръце. Който беше ме взел. И да трябва да му се усмихва учтиво.
„Недей да губиш контрол, заповядах му безмълвно. — Не сега. Или ще ни убият и двамата.“
И тогава той сведе глава пред баща си и с усмивка на лицето му представи ксичанския принц с дълга поредица титли, докато принц Бао кимаше дълбокомислено.
— Говориш мираджински много добре — похвали го султанът, когато Джин свърши с представянето, като едва хвърли поглед на чуждестранния принц. Дъхът ми спря. Историите разказваха, че Ахмед и Делила са изчезнали в нощта като с магия. Но историите бяха само малка част от истината, изкривена, след като е преминала през толкова много езици.
Султанът беше умен мъж. Поне толкова научих тук. Със сигурност е разбрал как са избягали в действителност. Осъзнал е, че ксичанската жена, изчезнала заедно със сина му и бебето полуджин, е виновна. Със сигурност помнеше, че е имало и друг син, изчезнал през онази нощ, макар историите да бяха го забравили.
Но дори да беше така, лицето му не го показа.
Нито лицето на Джин.
— Благодаря ви — отговори той на перфектния си мираджински. — Ваше величество ми оказва огромна чест.
Султанът обаче още не беше свършил с него.
— Може би майка ти е от Мираджи?
„Недей да лъжеш. Аз съм тук. Не лъжи. Ако ме попита, не мога да излъжа за теб."
— Баща ми, Ваше благородно височество.
Султанът кимна.
— Ако ме извините — каза на Джин и протегна ръка, за да я хвана, — трябва да ви открадна Амани. Ако принцът ви не възразява, разбира се.
Познавах Джин достатъчно добре, за да видя какво му причини фактът, че трябва да ме остави да си тръгна. Видях, че по-скоро би се изправил срещу баща си точно тук, насред градината, отколкото да ме остави да тръгна с врага ни. С човека, който веднъж вече беше ме взел от него.
Джин наклони леко глава.
— Разбира се, Ваше благородно височество. Ще предам извиненията ви на принц Бао.