Тя се събуди в мига, в който се размърдах, очите й моментално пребродиха стаята, търсейки оръжие, и след като не го откриха, се насочиха към мен.
— Я виж кой се върна от мъртвите.
* * *
Шазад ме откри в един от басейните, предназначени за пране. Тъмни дрехи висяха между дърветата от всички страни, за да скриват изгледа от лагера. Беше достатъчно дълбок, за да седна и водата да стигне до раменете ми, и достатъчно чист, за да видя пръстите си на дъното. А самото дъно бе покрито със загладени от водата бели и черни камъчета. Бутах ги насам-натам с ходилата си. Бях стояла тук толкова дълго, та да почистя косата си от прах, и сега тя бе изсъхнала на странни непокорни вълни, обвиващи главата ми, както ставаше обикновено.
Внимателно използвах пясъка, за да изтъркам петната от кръв, засъхнали по раната край ключицата, която получих в Сарамотай. Мислех да отида до Свещения баща за няколко шева, но сметнах, че ще е доста зает с грижи за бежанките. Включително тази, която бе ме нарекла с името на майка ми. Не знаех дали се е събудила, но ако беше, щеше да е още една причина да стоя далеч от шатрата за болните.
Шазад също бе се изчистила от пустинята. Носеше бяло-златист халат, който ми напомняше униформите на мираджинците. Пустинната й кожа изглеждаше още по-тъмна в сравнение с бледия лен. Носеше вързоп под мишница.
— Джин избира бягството толкова често, колкото и борбата — рече Шазад. — Именно затова Ахмед се оказа сам в Изман. — Историята ми беше известна. Когато Ахмед избрал да остане в родната си страна, Джин предпочел да отплава с кораба, на който работели. Върнал се е няколко месеца по-късно с Делила, след като умряла майка му. — Направи същото по време на султимските изпитания. — Тя метна обувките си настрани. — Изчезна в нощта преди тях и се върна с посинено око и напукани ребра, за които не даде никакво обяснение.
— Сбил се е с войник в някакъв бар заради момиче.
— Ха. — Шазад обмисли думите ми, докато навиваше панталоните си нагоре. Седна на ръба на басейна и натопи крака във водата. Лекият бриз донасяше звуци от близкия лагер. Птичите песни се смесваха с неразличими гласове. — Добре, времето ни е оскъдно. Затова няма да протакам. Ще ме попиташ дали съм знаела, че той е поискал да напусне. Аз ще ти кажа, че не. А ти ще ми повярваш, защото никога не съм те лъгала. Което е едната от двете причини да ме харесваш толкова много.
Е, не грешеше.
— А коя е другата причина, щом знаеш толкова?
— Че щеше да си постоянно разсъблечена, ако не бях аз. — Вързопът под мишницата й се разгърна в халат, който бях зървала на дъното на сандъка й с дрехи. Беше с цвета на небето от последните моменти, преди да се превърне в истинска пустинна нощ, и бе изпъстрен с точици, които приличаха на мънички звезди. Изведнъж забелязах, че те не бяха извезани. Бяха златни мъниста. Не дойдох сред въстаниците с много дрехи, но Шазад имаше и за двете ни. Макар нищо нейно да не ми стоеше съвсем добре. Ала този халат бе най-красивото нещо, което бе изваждала от своя сандък.
— Какъв е поводът? — попитах, придвижих се във водата и застанах на ръба на басейна до нея.
— Навид някак е убедил Имин да се омъжи за него.
Поех се въздух толкова рязко, че вдишах вода и се закашлях. Шазад ме потупа няколко пъти по гърба.
Навид беше напълно пленен от Имин в мига, в който пристигна в лагера. Нямаше значение каква форма носи Имин, Навид можеше да открие обекта на чувствата си сред целия лагер без колебание. Беше обявил любовта си, леко подпийнала, на равноденствието преди няколко месеца пред целия лагер. Спомням си как хванах ръката на Шазад в очакване на неизбежния присмех и отказ на Имин. Ала по някаква необяснима причина това не се случи. Необяснима, защото Имин се отнасяше с всички, освен с Хала, с презрение, породено от истинска болка. Същата болка, от която въстаниците бяха спасили полуджина.
Имин изгледа втренчените в тях лица с язвителни жълти очи и ни попита нямаме ли какво друго да зяпаме. После хвана ръката на Навид и го отведе далеч от светлината на огъня и смаяните ни физиономии.
— Трябва да присъстваш — каза Шазад, докато аз се възстановях от опита си да дишам вода. — И трябва да бъдеш облечена подходящо. Имин ми открадна три халата за повода, защото, цитирам, „никоя от моите дрехи не ми става в момента".
Вдигнах вежди.
— Не изтъкна ли, че Имин е превръщач и може да влезе във всяка дреха?
— Естествено, че го направих. — Шазад си придаде ядосан вид. — Мина толкова добре, колкото можеш да си представиш. И сега вече имам три халата по-малко.