— Слонове! — Из размаха ръце толкова развълнувано, че отстъпих назад и едва не се спънах в огъня при звука на странната чуждоземна дума. — Амонпур има слонове! Знаеш ли за слоновете?
— Нарочно ли криеше от нас?
Маз обгърна голите рамене на брат си и ме посочи обвинително. Беше лесно да забравя, че единият има синя кожа, а другият — само синя коса, когато двамата се движеха и говореха като един човек, както сега. Тъмната ръка на Маз изглеждаше като продължение на тялото на брат му.
Из намигна.
— Признай си, полуджин.
Завъртях очи.
— И да знаех за слоновете, най-вероятно наистина нямаше да ви кажа, съдейки по леко налудничавия поглед в очите ви.
— Искаш ли да видиш слон? — Маз вече сваляше обувките си.
— Ще ни трябва повече пространство.
Из започна да размахва ръце, сякаш се опитваше да разкара хората от пътя си.
Това нямаше да приключи добре.
— Да не искате пак да се повтори инцидентът с носорозите?
Близнаците замръзнаха, смутени.
— Ами…
— Слоновете са…
— Съвсем малко по-големи…
— Ами защо не ми ги покажете, когато не се обградени от толкова много хора, погълнали твърде много алкохол? — предложих аз.
Близнаците размениха погледи, сякаш претегляха мъдростта в думите ми срещу силното си желание да ми покажат новия си трик. Накрая кимнаха и се задоволиха да ми дадат много подробно описание как изглеждат слоновете, без да споменат нищо друго за Амонпур. Е, предположих, че явно още не сме нападнати.
Запалиха факли. Засвири музика, а тя поведе след себе си танци, ядене и пиене. Радвах се на мисълта, че поне няколко часа няма да водим война. Именно в такива нощи във въстаническия лагер вярвах повече отвсякога, че ще успеем. Нощи, в които всички преустановяваха битките и поне една вечер действително живееха живота, който бяхме обещали на народа на Мираджи.
* * *
Забелязах го сред тълпата няколко часа след мръкване.
Бях пийнала достатъчно, та да не се доверя веднага на очите си. Той беше мъглява фигура, която зърнах, докато се въртях. Смееше се леко, с наведена назад глава, както бях виждала да го прави хиляди пъти. Залитнах и се олюлях прекалено близо до огъня. Някой ме сграбчи и ме издърпа, преди да запаля дрехите на Шазад. Откъснах се от танците и погледнах назад, търсейки го сред множеството неясни лица в мрака. Но той бе изчезнал тъй бързо, сякаш бях си го представила.
Не, ето там тълпата се раздели.
Джин.
Беше се върнал.
Стоеше от другата страна на огъня, все още облечен с пътническите си одежди, по тъмната му коса бе полепнал пясък. Изглеждаше така, сякаш не беше се бръснал скоро. Сърцето ми залитна към него, но аз го улових навреме.
Извърнах се бързо, преди да ме е забелязал. В момента изобщо не бях в състояние да се изправя срещу него. Главата ми беше замаяна от алкохол и изтощение. Огледах се за Шазад. Тя беше на няколко крачки и спореше пламенно с Ахмед, ръцете й се стрелкаха като насекоми, танцуващи край огъня. И леко се поклащаше. Шазад не харесваше ненужните движения, когато беше трезва. И все пак, щом улови погледа ми, ме прочете като отворена книга. Леко кимнах с глава назад. Проучи с поглед обстановката. По същия начин, когато се опитваше да проследи враг в битка. Видях как смайване се изписва на лицето й в мига, в който го забеляза. Добре. Това означаваше, че действително е той, а не някакво творение на Хала, създадено, та да ме измъчва.
Надявах се, че когато го срещна отново, ще съм готова да се изправя пред него без притеснения. Ала сега се почувствах разрязана по средата. Сякаш ако застанех срещу него, всичко в мен щеше да се изсипе навън във формата на думи. Избърсах потта по врата си. Ръката ми стана червена.
За един глупав миг си помислих, че Джин наистина ме е разрязал на две. Не — раната около ключицата ми бе се отворила. Закърпването набързо в Сарамотай не бе се справило добре с танците и пиенето. Шазад я нарече драскотина, но точно в този момент раната ми приличаше на бягство.
Джин бе побягнал. Хубаво. И аз можех да направя същото.
* * *
Топлината и шумовете от празненството заглъхваха зад мен, докато се отправях към шатрата на Свещения баща в другия край на лагера. Беше се променила донякъде от времето, в което бе територия на Бахи — мястото, на което за първи път се събудих в лагера под балдахин от звезди. Но от това не ми стана по-добре, когато пристъпих вътре. Половин година, откакто Бахи бе загинал, убит от брат ми, и аз още усещах миризмата на горяща плът, особено ако се намирах в близост до работното му място. Неслучайно Шазад избягваше тази шатра. Аз го бях познавал само за няколко седмици. Тя го познаваше през половината си живот. А новият Свещен баща бе запазил скърпения балдахин от звезди.