Джин беше близо. Твърде близо. Лунната светлина го огря, когато остави прикритието на дърветата и хвърли сянка пред погледа на Махди. Очите на похитителя се разшириха, щом забеляза новата заплаха. Острието му внезапно одраска гърлото на Делила и оттам рукна кръв.
Делила изпищя.
Времето за отвличане на вниманието бе свършило. Размахах ръце, върху лицето на Махди се стовари пясъчен удар и го заслепи, докато Джин се стрелваше напред. Хвана ръката на Махди и издърпа острието далеч от врата на Делила. Ножът промени посоката си и пое към гърдите му. Изпънах длан и пясъкът се раздвижи под краката на Махди, наруши равновесието му и ножът премина безвредно край рамото на Джин.
Махди се строполи, пръстите му изпукаха като сухи подпалки в ръката на Джин, ножът се плъзна от дланта му. Просна се в пясъка с агонизиращ рев, а Джин улови Делила.
И така, всичко приключи. Делила се свлече в лицето на Джин, обляна в сълзи, а кръвта й потъмни пустинно бялата му риза. Погледите ни се срещнаха над главата на сестра му.
Дотук с криенето.
ГЛАВА 9
Извезаното слънце на тавана на шатрата сияеше бледо на светлината, хвърляна от запалената лампа. Не стигаше да изпълни цялата шатра и мракът сякаш бе обгърнал и петима ни.
Аз, Шазад, Хала, Джин и Ахмед.
Трябваше да сме повече. Ако Бахи беше жив. Ако Делила беше тук, а не под грижите на леля ми. Ако Махди не беше предател, заключен и под стража. Ако не бяхме се съгласили, че Имин трябва да получи поне една нощ за своята сватба.
— Мен ако питаш, трябваше да го убиеш на място.
Очите на Хала блуждаеха далеч, но знаех, че говори на мен.
— Никой не те е питал — отвърнах. Можех да мисля единствено за страха в очите на Махди, докато трепереше и стискаше Делила. Убеждаваше ме в правотата на това да спаси Саида, тъй като беше прекалено горд, за да се моли. — Да не искаш да кажеш, че не би направила същото, ако Имин издъхваше в онази шатра?
— Не. — Гласът на Хала бе тих, по онзи заплашителен начин, който се проявяваше, когато станеше дума за сестра й. — Искам да кажа, че без проблем можеше да бъде Имин. Или ти, или аз, или близнаците. Всички ние всеки ден рискуваме живота си за егоисти като него и ето как ни се отплащат.
Пустинята формираше егоизъм. Знаех го по-добре от всеки.
— Любовта прави хората егоисти — каза Джин толкова тихо, та почти повярвах, че не е трябвало да го чуя.
В мен внезапно се надига горещ прилив на гняв. Преди обаче да изтърся нещо, Хала заговори отново.
— Не вярвам, че и половината от това, дето ми бе причинено, е направено от любов. Освен ако не броиш любовта към парите. — Хала вдигна лявата си ръка пред лампата. Ръката с два липсващи пръста. — Редно ли е всички да страдаме само защото Амани избира кой да живее и кой да умре в зависимост от настроението си за деня?
— Хала, достатъчно — предупреди я Шазад.
Но Хала сякаш не я чу.
— Май доста добре умееш да поставяш останалите от нас в опасност. Днес е Махди. Миналия път реши, че животът на брат ти е по-ценен от живота на когото и да било в пустинята. Ами ако скоро на мястото на някой град се появи друг овъглен кратер? Ами ако той ни открие и направи някой от нас на прах като Бахи? Или може би някой ще успее да го залови, както стана с Имин, ще извади очите му и ще го обрече на бавна смърт само защото ти не прояви милостта да го убиеш бързо?
Скочих към нея като изстрелян куршум.
Шазад се вряза между нас за секунда. Преди да стигна до Хала, преди Хала да сътвори някой чудовищен ужас в съзнанието ми като отплата.
— Казах достатъчно.
Тя ме обхвана с ръце и ме бутна назад, докато Хала ми се подсмихваше зад рамото й. Опитах да се съпротивлявам, но чифт познати ръце ме хванаха и ме дръпнаха назад. Джин. Дори не се опитах да се освободя, когато ме дръпна към себе си. Гърбът ми се опря в гърдите му и усетих познатата топлина на тялото му.
— Спри. Знаеш, че не искаш да се биеш с нея, Амани.
Каза го в ухото ми — достатъчно тихо, та никой друг освен мен да не чуе. От гласа му косъмчетата на врата ми настръхнаха. С цялото си същество исках да се облегна на него, да усетя пулса му, да се отпусна назад в прегръдката му. Но се заковах на място и с усилие на волята се опитах да се отдръпна от него. Да оставя въздух между нас.
— Пусни ме. — Хватката му се отпусна, когато усети как тялото ми се втвърдява. Отърсих се и ръцете му паднаха. Още усещах топлината на дланите му по горната част на ръцете си. Като белези от изгаряне. Само дето полуджиновете не трябва да изгарят така лесно.