— Да — съгласи си султанът. — Рано или късно всичко умира. — Обърна гръб на джина, сякаш Първото създание не представляваше нищо. Дори и да беше разочарован от отказа на Бахадур, не го показа. — Пусни ножа.
Рязко дръпнах оръжието от корема си и го захвърлих на земята. Тялото ми отново беше мое. Оказа се блъф. Глупав блъф срещу безсмъртно създание. Треперех. Силно. Ала гневът бързо прокуди страха. Гняв към собственото ми тяло. Към султана. Но най-вече към Бахадур, който бе стоял там с безразличие, докато умирах.
Султанът би ми наредил да пусна ножа. Но не беше споменал, че ми е забранено да го взема отново.
Пръстите ми отново се свиха около дръжката и аз скочих напред, насочила острието към гърлото на султана. Един последен опит да приключа всичко.
— Спри.
Заповедта дойде само секунда, преди да успея. Мускулите ми замръзнаха, а ножът бе на косъм от кожата му. Само след миг щях да го убия.
За първи път Бахадур ме наблюдаваше с интерес.
Погледът на султана се извърна от ножа към мен. Очаквах гняв. Очаквах възмездие. Но нямаше нищо такова. Устните му само се извиха.
— Ти си опасна малка полуджинка, нали?
И тогава разбрах защо устните му ми се струваха толкова познати.
Той имаше лицето на Ахмед, но усмивката му… тази усмивка беше на Джин.
ГЛАВА 15
Бях ценна.
Затова бях още жива.
Затова бе ме накарал да хвърля ножа.
Щяха да ме държат в харема. Така каза султанът. Да ме държат. Не като затворник. По-скоро като старателно изработено оръжие. Запазено в случай на нужда.
Султанът въздаде и други заповеди, докато ме предаваше на слугиня с халат с цвета на блед пясък и обвита с шийма коса. Все едно се пазеше от пустинното слънце тук, в сенчестите зали на двореца.
— Ще останеш тук — нареди спокойно султанът. Исках да се съпротивлявам. Но макар умът ми да можеше да се бунтува, тялото ми бе неспособно да го направи. — Няма да излизаш извън стените на харема. — Разбираше полуджиновете твърде добре. Подбираше думите си внимателно. Не напускай харема, а не — Не се опитвай да избягаш. Опитът и успехът бяха различни неща за един полуджин.
На излизане от подземията хвърлих поглед назад, към Бахадур. Баща ми — макар думата да ми се струваше не на място. Гледаше ни от малкия кръг. Мракът се спусна около него, когато лампата ни се отдръпна, но все пак успях да го видя дълго след като се отдалечихме. Сякаш той още гореше със собствения си огън, макар да беше в човешка форма. Беше хилядократно по-могъщ от мен. Беше изживял безброй животи, преди въобще да се родя. Но и той беше затворен тук — също като мен. Каква надежда имах да се измъкна, щом той не можеше?
— И няма да нараниш нито един човек тук. Нито пък себе си. — Тревожеше се, че бих могла да се самоубия. Че бих се измъкнала от неговата желязна ръка, за да отида в нищото. Не исках да зная какво е намислил за мен — явно бе нещо толкова лошо, та бих предпочела да се самоубия. — Но ако с мен се случи нещо, ако умра, ще се качиш на най-високата кула в двореца и ще се хвърлиш от нея.
Ако той умреше, аз също щях да умра.
Десетина други заповеди се запечатаха в костите ми, докато вървях по гладки мраморни коридори с жената с цвета на фалшив пясък. Краката ми се подчиняваха на последната повеля на султана — Върви с нея. Прави каквото ти казва.
Спряхме под нисък каменен свод. Различавах фигурите на танцуващи жени, изваяни в камъка. Скоро усетих струя въздух, носеща силен аромат на цветя и подправки. Те се понесоха из тялото ми — сякаш поглъщах алкохол след дълъг преход в сухата пустиня.
Влязохме в най-просторните бани, които бях виждала. Цялата стая — от пода до тавана — бе покрита с хипнотизиращи мозайки в сини, розови и жълти цветове. Парата, надигаща се от басейните, придаваше блясък на всичко — от стените до момичетата. И имаше множество момичета.
Бях слушала истории за харема, където държаха жени за удоволствие на султана или султима. Където възпитаваха бъдещите принцове да се борят за трона, отглеждаха принцеси, за да ги продадат по-късно на политически съюзници. И ето ги момичетата — нанасяха сапун върху голите си рамене или стояха досами водата със затворени очи, докато слугини втриваха благоуханни масла в косите им. Няколко лежаха на близките легла, а опитни ръце масажираха дългите им крака и ръце. Прислужницата започна да ме съблича безмълвно, разкопчавайки малките кукички по халата на Шазад. Не оказах съпротива.
И после забелязах мъжа. Приличаше на лисица в кокошарник. И то гладна лисица. Лежеше на леглото, заобиколен от куп възглавници, гол до кръста. Беше с около година или две по-голям от мен и изглеждаше като нещо, издялано от камък, с твърдо квадратно лице, лишено от изтънченост. Трябваше да е красив, но в крайчеца на устата му се усещаше безсрамие, което винаги щеше да го загрозява.