Три невероятно красиви мираджински момичета се суетяха около него, обвити само с дълги ленени чаршафи. Тъмните им коси се спускаха на дебели вълни покрай голите им рамене. Една седеше в краката му и леко топеше ходилата си в горещата вода, опряна на коляното на по-слабо момиче, свито до мъжа. Последното момиче бе сложило глава в скута му и лежеше със затворени очи, а мъжът прекарваше пръсти през косите й със сдържана усмивка. Вниманието му обаче не беше насочено към тях трите — бе съсредоточил поглед в две момичета в другия край на стаята, голи, както майка ги е родила. Една слугиня ги проверяваше милиметър по милиметър. Сякаш слугините търсеха някакъв недостатък, който можеше да им попречи да бъдат приети в света на съвършените красиви жени. Осъзнах, че ги разпознавам, докато слугинята сваляше халата ми и ме обвиваше в чист ленен чаршаф, макар умореният ми ум да не се досети веднага точно откъде. Видях ги на кораба, бяха докарани като робини в харема.
Какво ли се случва с момичетата, които не са одобрени за харема? Дали ги продават на други мъже в по-обикновени къщи? Или слуховете са верни и робовладелците действително удавят всяко момиче, отхвърлено от султана?
Дребното момиче, притиснато до мъжа, насочи очи към мен, сякаш усетила погледа ми. Нещо премина по лицето й, когато се наведе да прошепне нещо на момичето, лежащо в скута на мъжа. Нацупеното й лице се раздвижи. Очите й се отвориха толкова рязко и се стрелнаха към мен толкова бързо, та беше ясно, че само се е престорила на заспала. Сви замислено плътните си устни и се наведе да прошепне нещо на другите две момичета. Смехът, който последва, отекна в околните стени.
Това насочи вниманието на мъжа към мен.
— Ти си нова — рече той, докато момичетата се преструваха, че прикриват усмивките си.
Веднага намразих гласа му. Запращаше думите му като игли, които сякаш се впиваха в кожата ми.
— Трябва да се поклониш на султима. — Нацупеното момиче се прозя и се изпъна по тялото на мъжа като котка на слънце.
Значи това беше султимът — първородният син на султана. Принц Кадир. Наследник на трона, за който воювахме. Синът, който бе се изправил срещу Ахмед в последното от султимските изпитания.
Отдавна бе отминало времето, когато бих се захласнала от принц. В последните няколко дни целунах един и се развиках на друг. Ала този ми беше враг.
Затова не се поклоних, когато слугините внимателно свалиха бинтовете ми, макар да съзнавах, че погледът му е прикован в мен.
По кожата ми имаше грозни червени прорези на местата, на които бе пъхнато желязото. Момичетата избухнаха в смях, като ги видяха.
— Сигурно шивачът Абдул я е направил, любими — каза нацупената.
Останалите се изкискаха.
Беше болезнено.
„Шивачът Абдул" бе приказка за човек, твърде придирчив към съпругите си. Оженил се за първата, защото лицето й било прекрасно. Оженил се за втората, защото тялото й било привлекателно, а за третата — защото имала добро сърце. Но се оплаквал, че първата му жена е зла, че втората има противно лице, а третата — грозно тяло. Затова наел шивачът Абдул да му направи съвършената съпруга. Талантливият шивач сторил това, което се искало от него без възражение. Зашил главата на първата съпруга върху тялото на втората, а после пришил сърцето на третата в тялото толкова умело, та дори не оставил белег на съвършените гърди. Останалото от жените хвърлили в пустинята. Накрая съпругите били отмъстени, тъй като мъжът бил изяден от кожекрадец, облечен със захвърлените остатъците от съпругите.
Възпрях ръката си да не докосна белезите по тялото. Бях полуджин, въстаник, Синеок бандит. Бях се сблъсквала с доста по-страшни неща от хапливи момичета.
Но Кадир само се усмихна.
— В такъв случай явно я е ушил за мен.
— Май по-скоро я е направил за менажерията — започна друго момиче, разчело неточно настроението на своя султим. — Или погрешка й е сложил ръце на маймуна.
Хихикането на момичетата избухна в смях. Но бяха загубили вниманието на султима. Той стана, като едва не събори на земята момичето в скута си.
— Приличаш на мираджинка. — Искрата интерес в гласа му прозвуча опасно. Той измина малкото разстояние помежду ни. — Рядко успяват да ми доведат мираджинки. Но вие сте ми любими. Ти си от Западен Мираджи, предполагам.