Радостта, разцъфнала на лицето на Лейла при навиването на играчката, изчезна и тя сведе глава. Момиче като нея щеше да бъде изядено живо в пустинята. Но пък и момиче от пустинята би било изядено живо на мястото, създало тази девойка.
Вдигнах играчката от земята. Подадох й я. Тя ме погледна с очи, които сякаш заемаха цялото й лице.
— Ти ми помогна днес при менажерията. — Тя се втренчи в мен. Исках да кажа, че щях да се справя и сама. И това щеше да е вярно, ако под кожата ми не бяха пъхнати стотина парченца метал. — Благодаря ти.
Тя кимна и взе играчката. Седнах до нея без покана. Нямаше къде другаде да отида. Бях мила с нея, тъй като щях да се нуждая от съюзници в харема. Поне така си казах. А не защото имаше големи очи, които ми напомняха за Делила.
Айет и нейните две храненички бяха скупчени малко по-нататък. Излъчваха вълни презрение дори и от толкова далеч. Когато видяха, че ги гледам, Айет прошепна нещо на Мухна. Изхилиха се като кукуригащи птици.
— Те се боят от теб — сподели Лейла. — Мислят, че ще вземеш мястото им при Кадир и ще изчезнат.
Появи се слугиня и ми поднесе чиния с прекрасно миришещи меса. Стомахът ми изръмжа благодарно.
— Той не ми е брат — каза Лейла и стисна брадичка. — Всъщност да, предполагам. И двамата сме деца на моя най-високопоставен баща султана. В харема обаче единствените хора, които наричаме братя или сестри, са родените от същата майка. Аз имам само един брат — Рахим. Той вече не е в харема.
Думите й прозвучаха отнесено.
— А майка ти? — попитах.
— Била е дъщеря на инженер от Гаманикс. — Тя завъртя малката играчка в ръцете си. Джин беше ми разказвал за тази страна. Там бяха направени свързаните компаси, които той и Ахмед винаги носеха. Страна, в която се бяха научили да обединяват магията и машините. Ето откъде Лейла знаеше как да сглобява механични играчки. — Изчезна, когато бях на осем.
Изрече го толкова прямо и спокойно, че се стреснах.
— „Изчезна"? Какво имаш предвид? — попитах.
— О, случва се в харема — отвърна Лейла. — Жените изчезват, когато няма полза от тях. Затова Айет толкова се бои от теб. Не може да зачене от своя султим. Ако я замениш, е възможно да изчезне като другите. Случва се всеки ден.
Отхапах разсеяно от месото, заслушана в думите на Лейла. Храната опари езика ми като въглен. В очите ми се появиха сълзи. Изплюх храната на земята и закашлях.
— Явно прекрасната ни храна не ти понася — обади се Мухна от другата част на градината, докато Айет и Узма се превиваха от смях до нея. Мухна подхвърли парче хляб в устата си и сви устни към мен, докато го поглъщаше. — Подарък от благословената султима.
Лейла взе нещо червено от чинията ми. Сбърчи нос.
— Самоубийствени пиперки — каза тя и го запрати в най-близкия огън.
— Какво, по дяволите, е самоубийствена пиперка? — още кашлях.
Лейла постави чаша в ръцете ми. Пресуших я и течността охлади горящия ми език.
— Чуждоземна подправка. Баща ми я е забравил в харема, но… — Тя прекара притеснено език по устните си. — Понякога момичетата я използват… за да избягат.
Трябваше ми миг да осъзная какво имаше предвид под „избягат".
Самоубийствена пиперка.
Значи някои хора бяха намерили начин да се измъкнат. Не такова бягство бях замислила. Но щом тези пиперки се внасяха отвън, значи трябваше да има начин нещо оттук да бъде изнесено. Имаше начин шепотите да преодолеят стените на двореца.
— Коя е благословената султима?
И преди бях чувала да я споменават. В баните, още през първия ден.
— Първата съпруга на султима — отговори Лейла, изненадана. — Е, не първата, за която се е оженил. Той взе Айет за съпруга в деня, в който спечели султимските изпитания. Но благословената султима е единствената от съпругите на Кадир, успяла да зачене.
Сигурно я мразеха. Леля ми Фара мразеше Нида, най-младата съпруга на чичо. Ала мястото на Фара като първа съпруга бе подсигурено от трима синове. Нида трябваше да целува краката й, ако се нуждаеше от нещо. Тези жени говореха за султима, а не за търговец на коне от пустинята, но все пак си оставаха просто ревниви съпруги. А аз разбирах тези схеми. Първата съпруга беше най-могъщата жена в дома или, в този случай — в харема.
— И къде мога да намеря султимата?
ГЛАВА 17
Султимата беше легенда в харема.
Избрана от Бога да бъде майка на следващия владетел на Мираджи. Единствената жена, достойна да зачене от благородния султим. През повечето време стоеше затворена в стаята си. Жените в харема мълвяха, че го прави, за да се моли. Но аз си спомних нещо, което Шазад ми каза преди време: ако можеш да останеш извън полезрението на врага си, той винаги ще смята силите ти за по-многобройни, отколкото са в действителност. А всичко, което чувах, ми навяваше мисълта, че харемът е пълен с врагове на султимата.