Отхвърлих ядно мисълта за Тамид. Срещу Шира можех да се изправя по-лесно. Нещата между нас никога не бяха сложни. Мразехме се. Старата омраза бе по-поносима от новата ненавист на Тамид.
— Трябвало е да проявиш повече съобразителност. — Братовчедка ми се усмихна със своята съблазнителна усмивка. — Ние, пустинните момичета, знаем как да оцеляваме. Макар да съм любопитна как възнамеряваш да оцелееш дълго тук. — Пристъпих през свода и влязох в банята. Пренебрегнах струите пара, обвиващи тялото ми като пръсти. — Последния път, когато те видях, не бягаше ли с някакъв предател? Предателите не оцеляват дълго тук.
Очите й се стрелнаха към мястото, където бе се проснал Кадир. Помещението беше по-дълго от целия Дъстуок, толкова голямо, че Кадир още не беше ме забелязал. Той взе нещо от купчина до лакътя му и го захвърли в средата на басейна. Предметът проблесна на светлината и аз осъзнах, че е рубин, голям колкото палеца ми.
Удари се във водата с безгрижен плисък. Последва хаос от гласове и хихикания, шестте момичета във водата се отправиха към мястото, където бе потънал рубинът, пръскаха се и се дърпаха една друга, а Кадир ги наблюдаваше с жадни очи. Пищенето и пръскането заглушаваха гласовете ни.
— Какво според теб ще помисли моят принц за съюза ти с брат му, ако му кажа?
Внезапният ми страх вероятно бе се изписал на лицето ми, тъй като Шира се усмихна като котка, изяла канарче.
Проклета да е. Дойдох тук за помощ, не да бъда издадена от нея.
— Шира. — Изминах последните няколко стъпки между нас, коленичих до нея и снижих глас. — Ако кажеш на Кадир, че съм една от… — спрях, преди да съм изрекла думата, — от знаеш кои — казах внимателно и стрелнах с очи момичето, което тъкмо бе се показало от водата. — Кълна се в Бога, Шира, ако споменеш и дума, аз ще… — Потърсих нещо, с което да я заплаша, както правехме многократно в Дъстуок. Тя нямаше да каже на майка си, че съм била навън цяла нощ с Тамид, а аз нямаше да кажа на баща й, че е позволила на Фазим да пъхне ръце под дрехите й в конюшните. Но вече не бяхме в Дъстуок и ако тя ме издадеше, щях да получа повече от камшик по гърба — щях да загубя живота си ведно със стотици други хора. И тогава от устата ми се изплъзна: — Ще трябва направо да му кажа, че детето ти не е негово.
Лицето на Шира се вцепени.
— О, Боже! — Истината на собствените ми думи ме порази. — Бебето не е на Кадир.
— По-тихо — изсъска Шира.
През това време едно от момичетата изскочи от водата с триумфален вик, вкопчила пръсти в рубина. Отиде до ръба на басейна и гордо показа на Кадир червения камък, а султимът се наведе и открадна целувка от нея. Тя захвърли рубина върху малка купчина скъпоценни камъни от едната страна на басейна, отделно от купчините на другите момичета. Когато приключеха, султимът щеше да сложи трофеите им в колиета и дарове за тях. Все едно наблюдавах детска игра. Ала игрите в този харем можеха да приключат със загубата на глава. Султимът измъкна друг жълт диамант от смаляващата се купчина до себе си.
— Какво, по дяволите, си мислеше?
Изневярата в харема означава смърт — дори аз го знаех.
Беше се случило с майката на Ахмед, когато роди Делила. Беше се случвало и на други жени — имаше безброй истории за подобни случаи. Мъже, които се промъкваха в харема без разрешение. Слуги, принцове, които не бяха наследници… всяка история завършваше със смъртта на всички замесени. Шира беше доста неща, но не и глупава.
— Исках да оцелея. — Ноктите на Шира потропаха тъпо по плочките на ръба на басейна. Осъзнах, че ги е подрязала. В Дъстуок ги пускаше по-дълги. — Изостави мен и Тамид да умрем в Дъстуок, за да спасиш себе си.
Не произнесе името на Тамид, по начина, по който го правеше в Дъстуок. Не се отлепи от устните й с отвращение. Предположих, че през каквото и да са преминали заедно, явно то бе ги направило съюзници.
— Нима Тамид е… — започнах, очаквайки с погнуса отговора.
— Не ставай нелепа — отвърна тя. — Не бих рискувала да родя на мъжа си сакато дете.
— И после се чудиш защо смятам, че си ужасна.
Стиснах юмруци, после се опитах да обуздая старото желание да защитя Тамид. Той не би ме защитил. Чудех се дали тя не е причината приятелят ми да ме ненавижда.
Дали не бе му напълнила главата с омраза към мен. Или пък сама бях заслужила омразата му с действията си?
— Нима това, което сторих, за да оцелея, е по-лошо от стореното от теб? — Тя движеше крака си в малки кръгчета във водата и създаваше вълнички. — Нагуиб ме изостави тук, когато вече не му бях от полза. Щях да умра, ако не бях доказала, че съм по-интригуваща от другите момичета в харема. — Нов хор от писъци избухна сред момичетата, когато следващият скъпоценен камък потъна във водата. — Но дори да си любимката на султима, пак не е сигурно, че ще се задържиш тук. Затова направих единственото нещо, с което можех да осигуря оцеляването си. — Прекара ръце по наедрелия си корем. — И можеш да кажеш на когото си поискаш. Никой няма да повярва на теб.