Милостиви Боже, тя изобщо не улесняваше преговорите. Беше изминало доста време от последната ни караница в Дъстуок. Оттогава бях се сблъскала с доста по-страшни хора. Тя обаче ме караше да се чувствам така, сякаш отново се намирах под покрива на майка й и не исках нищо друго, освен да я надвия поне веднъж.
— Да, ще ми повярват, Шира. — Тя не отстъпваше и аз също нямаше да го сторя. Защото със сигурност знаех, че ако някой разбере, че Шира носи детето на друг мъж и го представя за рожба на султима, веднага би загубила главата си. Държах живота й в ръцете си, тъй както тя държеше моя. — И съм убедена, че го знаеш.
Шира се взря в мен. Отиваше й да е султима, дори аз трябваше да го призная. В тези очи имаше тежест, която би накарала повечето хора да сведат поглед първи. Но аз бях стрелец, можех да й се опра.
— Добре, имаме сделка. — И, разбира се, Шира мигна първа. — Няма да те издам, ако и ти не ме издадеш.
— Ще трябва да направиш нещо повече за мен, братовчедке.
— Искаш още нещо? — намръщи се тя. Продължаваше да гали корема си с ръце. Тя държеше цялата власт тук. Ала мен не можеше да командва. Най-накрая сви устни, сякаш думите, които щеше да изрече, имаха горчив вкус. — Разбира се, че искаш. Добре.
После метна глава назад и се засмя, сякаш бях казала най-забавната шега на света.
За секунда си помислих, че е изгубила разсъдъка си. Гласът й отекна по облицованите стени, понесе се над врявата във водата и привлече погледа на Кадир. И той ме видя. По дяволите. Шира ми се ухили доволно.
— По-добре говори бързо, братовчедке. Предполагам, че ти си новата играчка, за която постоянно приказва Кадир. Тази, дето му е забранена. Затова трябва да изплюеш какво искаш, преди да е дошъл да си поиграе с теб.
Наистина исках да я бутна във водата.
— Носи се слух, че можеш да вмъкваш и измъкваш стоки от харема.
— Кой го казва?
— Хората — отвърнах заобиколно аз. — Така ли е, или не?
Хвърлях по едно око на Кадир, който стана и пое лениво край многоцветните плочки на басейна към нас. Сякаш ме следеше гладен кожекрадец. Исках да изляза, преди да ме е стигнал.
— Може би — отвърна предпазливо тя. Хабеше време. — Какво толкова искаш да вкараш в харема, та си готова да заплашиш живота ми? Бутилка алкохол? Нови дрехи? Това определено си струва главата ми.
Не беше напълно несполучлив опит да ме накара да се чувствам виновна, задето я изнудвах.
Ако беше който и да било друг, може би наистина щях да се почувствам виновна.
— Не искам да внасяш нищо. — Продължавах да следя приближаването на Кадир. — Искам да предадеш едно съобщение. Можеш ли да го направиш?
— Предполагам. — Шира прекара език по зъбите си умишлено бавно. Опитваше се да ме задържи тук. — Ще ми трябва време.
— Не разполагам с много. Ще ми помогнеш ли, или да кажа на съпруга ти, че си се вмъкнала под чаршафите на друг мъж?
Вече бе изминал половината път до нас.
— Ще помогна. — Шира стисна бясно зъби и отпусна ръка на корема си. — Ако ти…
— Дойде да се включиш в играта ли? — прекъсна я с подвикване Кадир. Беше достатъчно близо, та да го чуем. Очите му шареха по тялото ми. — Доста си навлечена.
Изправих се. Шазад бе ме научила, че не трябва да гледам врага от по-ниска позиция.
— Облечена съм съвсем подходящо, за да изляза, Ваше благородно височество.
Кадир издаде гърлен звук, сякаш изразяваше съгласие. Но прозвуча по-скоро като смях.
— Свободна си да напуснеш, разбира се. — Въртеше съвършено бяла перла между палеца и показалеца си. Заобиколи ме и застана между мен и изхода. После хвърли безгрижно перлата във водата. Момичетата, които наблюдаваха разговора, не се хвърлиха към нея. — Веднага щом ми донесеш тази перла.
— Не мога да плувам — рекох.
На всяко друго място можех да се защитя. Бих могла да му се опълча. Но бях беззащитна. Опитвах се да не издам този факт.
— Тогава не можеш да напуснеш — ухили се той. — Перлата е много ценна за мен.
Не можех да му се опълча. От мисълта да вдигна ръка и да ударя самодоволната му физиономия, заповедите на султана стиснаха стомаха ми. Не знаех какво би направил Кадир, ако се опитам да изляза. Нито дали султанът го е предупредил да не ме наранява.
Дали султанът изобщо се вълнуваше от опитомения си полуджин? Дори не знаех защо още съм жива. Той вече имаше истински джин.