— Съмнявам се, че мога да добавя нещо, което не знаете, височайши татко.
Думите на Рахим бяха почтителни, но усетих, че в тях има още нещо. Двамата играеха игра, която не разбирах напълно.
— Скромността никога не ти е отивала, Рахим — заяви султанът и махна с ръка. — Убеден съм, че можеш да предложиш интересна гледна точка, имайки предвид от колко време си войник. Сподели мислите си.
— Мисля, че източната граница е изложена на опасност и Единайсетата команда се нуждае от предводител, който иска да я предвожда — каза Рахим.
Султанът не отговори веднага. Чакаше още нещо. Безмълвен двубой на волите се разрази пред събраното множество.
— И — проговори Рахим пръв — Свещените книги ни учат, че дългът на мъжа е най-напред към баща му.
Султанът се усмихна, сякаш бе спечелил нещо.
— Командир Абас Ал'А6ас. Искането ти е одобрено. — Войникът отпусна рамене от облекчение. — Ще напуснеш командата си. Посочи заместника си и ще го издигнем на твоя пост.
Забравих безкрайното име и титла на следващия молител още преди слугата да приключи с обявяването им. Забравих и какво искаше, веднага щом започна да говори. Един по един, молителите заставаха пред султана. Аз наблюдавах мълчаливо.
Един искаше пари. Друг искаше земя. Следващият искаше повече стражи в неговия район от града. Броят на въстаниците, каза той, нараства сред работниците на пристанището. Следващият искаше Синеокия бандит да бъде наказан за престъпленията си, защото е прелъстил дъщеря му и е откраднал бижутата на жена му.
Е, ако Сам беше още жив и петнеше името ми, значи поне Шазад не бе го убила на място. Или все още не бе си направил труда да предаде съобщението ми.
Султанът слушаше търпеливо. После попита мъжа какво повече би могъл да направи за залавянето на Синеокия бандит. Не спомена, че издирването на бандита е по-важно от честта на едно момиче. Но аз усетих, че всички го доловиха. Наблюдавах го внимателно, докато разтваряше съчувствено ръце. Султанът обясни, че вече е обявена награда за главата на бандита заради съвместната му дейност с Въстаналия принц, но още никой не е успял да го открие. Мъжът би могъл да е дух в пустинята. Или измислица.
Стана ми неприятно, че ме наричат измислица. Но пък щеше да ми е още по-неприятно, ако ме разкриеха и ме измъчваха като Саида. Внезапно изпитах глупашка благодарност към Сам, макар да не беше предал съобщението ми на Шазад.
Кракът ми изтръпваше и трябваше непрестанно да сменям позата си, докато скучните молби се редяха една след друга.
Накрая се отказах, вдигнах колене, опрях в тях брадичката си и обгърнах краката си с ръце.
Бях полузаспала, когато се появи мъжът в оковите. Всички, които бяха се отпуснали под следобедното слънце, веднага се оживиха.
— Азиз Ал' Асиф. — Мъжът със скъпи дрехи, който водеше окования, се поклони, когато слугата го представи. — И брат му лорд Худа Ал'Асиф.
— Ваше благородно височество — наведе се Азиз Ал'Асиф. — С огромно съжаление се налага да ви помоля да осъдите брат ми на смърт. Той заговорничи с въстаниците.
— Тъй ли било? — В гласа на султана прозвуча весела нотка. — Защото не това ми предадоха моите шпиони. Те ми съобщиха, че ти си жаден за власт и си склонен да се присъединиш към сина ми, Въстаналия принц. Което ме навежда на мисълта, че в момента ме лъжеш, за да екзекутирам брат ти. Когато той е вън от играта, ще можеш да поемеш всички земи на баща си. — Из градината се понесе шум. — Освободете лорд Худа. — Султанът даде знак на двамата стражари до вратата. — И арестувайте младия Азиз.
— Ваше височество! — извика Азиз. — Не съм извършил престъпление!
— Напротив — заяви султанът с властен глас. — Опитът да убиеш брат си е престъпление. Да излъжеш своя султан е престъпление. Убеждението, че можеш да използваш въстанието на сина ми за собствена облага не е престъпление, но не е и нещо, което ще толерирам. Ще бъдеш екзекутиран по залез-слънце, освен ако брат ти реши да те спаси. — Султанът погледна към лорд Худа, който потриваше китките си. Мъжът не възрази. — Разгласете новината из града — нареди султанът. — Искам мъжете и жените от Изман да разберат как техният султан наказва предателите.
Наказва предателите. Изведнъж отново бях в шатрата на Ахмед, докато той се опитваше да реши какво да прави с Махди. Отказа да даде заповед за екзекуция. Отказа да даде ясна заповед. А аз исках само да вземе решение. Да бъде владетел. Добър владетел. Велик. Силен владетел.
Султанът дори не се поколеба.
Виковете на Азиз още отекваха от другия край на двора, когато извикаха следващия молител.