Денят напредваше, слънчевата светлина се спускаше над нас. Усещах потта по кожата си, промъкваща се под дрехите ми. Усещах как очите ми се затварят от жегата. Единственият човек, който, изглежда, не се впечатляваше от горещината, беше султанът.
— Обявявам Шазад Ал'Хамад.
Разсъних се толкова бързо, сякаш бяха ме простреляли в гърба. За секунда си помислих, че сънувам. Че съм задрямала и съм си представила как Шазад идва да ме спаси. Но там, на входа на градината, облечена с халат с цвета на изгряващата зора и с хитра усмивка, стоеше Шазад.
ГЛАВА 21
Шазад беше тук. Донякъде страхът, който свиваше стомаха ми, откакто се събудих на кораба, ме напусна. Можех да целуна идиотското лице на Сам от благодарност, задето бе предал съобщението ми.
— Е — каза султанът. — Това е неочаквана чест.
— Честа е изцяло моя, Ваше благородно височество. — Гласът й беше толкова болезнено познат тук, в това странно място. Беше гласът от стотици нощи край лагера под пустинното небе. Глас на конспирации, хитрини и въстания. — Завърнах се от своето поклонение. — Тя падна на колене. — Дойдох да отдам почит на височайшите султан и султим.
Наведе се толкова ниско, че носът й едва не докосна земята. Беше адски добра в това. Явно беше го упражнявала в продължение на шестнайсет години преди въстанието.
Султанът се замисли над думите й.
— Помислих, че си дошла да се осведомиш за завръщането на баща си.
Ако смяташе да я обърка, споменавайки генерал Хамад, не бе избрал точното момиче. Шазад понечи да отговори, но така и не чух какво каза. Остро стъргане като нож по желязо разсече небето и я заглуши.
Целият двор замръзна. Но нещо в мен се пробуди.
Познавах този звук.
— Това е рок. — Принц Рахим изрече това, което си мислех. Скочи на крака, очите му се стрелнаха към небето. — При това наблизо.
— В града? — прокашля се Кадир. Но вече не седеше така отпуснат. — Това е смешно.
— Разбира се, братко. — Рахим се държеше като войник и по стар навик протегна ръка към оръжието, което обаче не беше там. — Как бих могъл да знам? Все пак служех в планините на Илиаз само половин десетилетие. Чувах роковете всяка нощ, докато ти си спал в харема до майка си. Но ти си по-наясно с нещата, убеден съм.
Кадир пристъпи към Рахим. Рахим не се отмести. Кадир беше доста по-едър от брат си. Но когато Рахим сви юмруци, забелязах белег на ръката му. Напомни ми белезите по кокалчетата на Джин.
Ръцете на Кадир бяха спокойни. Ръцете на Рахим — готови за битка.
Писъкът на рока се чу отново, този път по-близо, и това раздели братята. Събраната тълпа, миг по-рано неподвижна, се превърна в хаос. Мъжете търсеха прикритие, а султанът крещеше заповеди на войниците, изпращаше ги по стените със заредени пушки.
Не помръднах. Стоях с извита назад глава. Защото познавах този писък. И тогава сянката премина. Така ниско, та да се види ясно, но и достатъчно високо, за да е в безопасност от изстрелите на пушките. Две огромни сини криле скриха слънцето и на двора настана мрак.
Не беше рок. Беше Из.
В тялото ми премина вълнение. Станах. Из беше тук.
В града.
Нещо се носеше зад него. За момент си помислих, че са бели облаци. Но после вятърът ги разкъса и аз видях, че това са късове хартия. Дъжд от хартия от небето.
Протегнах се, когато първият лист падна край мен, и го сграбчих, преди да е достигнал земята.
Най-отгоре бе отпечатано слънцето на Ахмед. Прекарах пръсти по очертанията му, както го правех по изображението на гърдите на Джин. Отдолу с размазано черно мастило бе отпечатано:
Нова зора. Нова пустиня.
Призоваваме султан Оман Ал'Хасим Бин Изман Мираджински да се откаже от трона и да се яви на съд за измяна.
Султан Оман е обвинен в следните престъпления срещу народа на Мираджи:
Поставяне на страната под неподходяща чуждестранна власт в лицето на галанската армия
Неправомерни екзекуции на лица, обвинени в нарушение на галанските закони
Преследване на народа на Мираджи без справедлива причина
Преследване на гражданите на Мираджи заради недоказана джинска магия
Репресии над работещите граждани чрез несправедливи такси
Репресии на жените в страната
Списъкът продължаваше.
Настояваме изменникът султан Оман да бъде свален от трона заради престъпленията си и законният му наследник — принц Ахмед Ал'Оман Бин Изман, истинският победител в султимските изпитания, да поеме властта и да върне заслужената слава на пустинята.
Нова зора. Нова пустиня.
Въстанието бе дошло в Изман.
Прочетох текста отново. Бях толкова погълната от него, че не виждах нищо друго, докато нечия ръка докосна гърба ми. Понечих да се обърна, но Узма вече бе се стрелнала зад мен, тиха като сянка, и бе откопчала халата, закрепен за врата ми.