— …и теб и Бахадур от двореца.
Думите й звучаха така просто.
— Да освободиш джин, не е все едно да измъкнеш Саида от затвора. — Не че и това бе приключило добре. — Той е пленен тук, също като мен.
— Ще намеря хора, които да се заемат с това. — Шазад нетърпеливо избута косите от лицето си. Макар да беше облечена така, че да изглежда безобидна като цвете, способностите й изпъкваха. — Половината от въстаниците не правят нищо полезно. Изман е своеобразен затвор. И гъмжи от войници от обявяването на преговорите.
Нещо в съзнанието ми щракна. Можеше да има друг начин да разберем как да освободим джин. Само трябваше да се измъкна от харема за достатъчно време, та да успея да го намеря. Нещо обаче ме възпря да го кажа на Шазад. Времето ни изтичаше. Не биваше да ни хванат да заговорничим.
Но не можех да я оставя, без да попитам:
— Шазад, всички ли са наред?
Не попитах това, което исках. Беше глупаво и егоистично. Ала името му потрепна в зъбите ми. „Наред ли е Джин?"
— Не всички. — Макар да не беше полуджин, Шазад винаги отговаряше честно. — Махди умря по време на бягството от лагера и не успяхме да спасим Саида. И някои други. Но смъртността е възможно най-ниска. Ахмед е жив, както и Делила, Хала, Имин и близнаците. Всички са в града.
— А Джин? — вече не можех да се спра. Тя не беше го споменала, което не означаваше нищо добро.
— Никой не е напълно сигурен къде се намира в момента — каза най-сетне Шазад. — След като ти изчезна посред нощ, той едва не уби от умора един кон, за да стигне до мястото за среща. Щом не те откри там, счупи носа на Ахмед и се обърна отново към пустинята. За да те намери. Благодаря ти, задето доказа, че съм права за липсата на логика в неговия план.
Знаех, че тя се опитва да разведри настроението, но в гърдите ми се загнезди притеснение. Дори не беше ми хрумвало, че Джин може да не е с останалите въстаници.
— Още е жив. — Опитах да произнеса думите. И чак след това осъзнах какво каза Шазад. — Счупил е носа на Ахмед?
Шазад потърка ухо. Изглеждаше по-смутена, откогато и да било.
— Възможно е Ахмед да е намекнал, че ако Джин не се държи с теб като със случайно момиче, което току-що е срещнал в някой бар, може би ще спреш да бягаш. — В гърдите ми се надигна възмущение при мисълта, че Ахмед е решил, че съм способна да изоставя въстаниците заради любовен скандал. — Джин удари Ахмед толкова бързо, че дори аз не успях да реагирам навреме. Всъщност беше страхотно.
Из отново изпищя. Този път от по-далеч. Хаосът вече се успокояваше.
— Трябва да вървя — каза Шазад. Времето ни бе изтекло. — Ще измисля как да те измъкна оттук. Дотогава не се забърквай в неприятности.
Прозвуча хем като заповед от моя генерал, хем като молба от моята приятелка.
— Знаеш, че не бива да караш полуджин да дава обещание. — Може би я виждах за последен път. Така беше винаги когато се разделяхме. Но сега повече отвсякога. Сега бях в ръцете на врага. — Пък и знаеш, че едва ли ще успея да не се забъркам в някоя неприятност.
ГЛАВА 22
Имах план. Е, план може би беше силна дума. Шазад бе тази с плановете. Това беше по-скоро зародиш на идея, която можеше и да не докара смъртта ми. Беше повече в мой стил.
Щях да измисля останалото в движение. Засега нямаше нужда да излизам от двореца. Просто трябваше да изляза от харема. И само един мъж можеше да ми помогне да го направя.
— Защо искаш да напуснеш? — Лейла правеше друга играчка за децата от харема, макар да не разбирах защо. Повечето майки не им позволяваха да играят с играчките, които вече бе направила. Нима това беше нейният начин да запази разсъдъка си на място, дето изобщо не й подхождаше? Тази приличаше на мъничък човек. Лежеше, забравен, в дланите й, ръцете му бяха разтворени, а тя гледаше към мен със сериозни очи. — Харемът е по-хубав от много други места, на които би могла да попаднеш.
Харесвах Лейла. Донякъде исках да изрека цялата истина и да направя момичето свой съюзник. Ала тя все пак бе дъщеря на султана. А големите невинни очи не бяха толкова добра причина, та да заложа живота на всички, които обичах. Лицето на Джин мина през съзнанието ми.
Спомних си как бях го видях за последен път в мрака на шатрата — отделяше устни от моите след целувката. Други лица бързо нахлуха в ума ми. Шазад. Ахмед. Делила. Близнаците. Дори Хала.
— Би било хубаво да се отърва от брат ти — отвърнах най-после. — Имам предвид Кадир — допълних, след като си спомних, че единственият й брат е този, роден от същата майка, така бе ми казала. Принц Рахим, войникът, дето се изказа на двора. Споменах на Лейла, че съм го видяла, но тя бързо смени темата. — Да не говорим за Айет и Узма — доста са ми насъбрали. — Беше забавно да гледам как Шазад сплашва Узма, ала унижението още си личеше по лицето на младата жена. — Ако успея да убедя баща ти да ми позволи да се разхождам из двореца, бих могла да ги избягвам.