Той отряза от бутчето на птицата и го сложи в собствената си чиния. Последния път, когато ядох патица, бе я хванал Из в Илиаз. По нея още имаше следи от зъбите на крокодил, а мазнината, цвърчаща в огъня, накара Джин да изругае, понеже една капка пръсна настрани и изгори китката му. Сега приемах храна от ръцете на султана, задържали майка му насила още като е бил на възрастта на Джин. Вероятно дори в същите тези стаи.
— Ваше благородно височество — слугата бе се появил на вратата толкова тихо, че се уплаших. Той се поклони до земята. — Посланикът на галаните желае да ви види. Казах му, че сте зает с други дела, но той е много настоятелен.
— Посланикът на галаните ме вика при себе си в собствения ми дом. — Султанът бе по-примирен отвсякога, докато ставаше от масата. — Извини ме.
Проследих го с поглед до вратата. Бях на крака в секундата, в която изчезна от погледа ми.
Отворих погрешка две врати, докато намеря тази, дето водеше към кабинета.
Пред мен вместо стена имаше голям стъклен прозорец с гледка към Изман. Оттук нощно време градът изглеждаше като второ небе, прозорците бяха изпълнени със светлина и приличаха на звезди в иначе тъмното небе. Кралството на султана се простираше под него. Не бях се приближавала толкова до Изман, откакто се събудих в работната стая на Тамид. Потиснах желанието си да долепя ръце към стъклото досущ като дете.
Другите три стени бяха направени така, че да се връзват с прозореца през нощта. Бяха обагрени със синя мазилка с вмъкнати жълти стъклени звезди, които улавяха слънцето денем.
Напомни ми на разрушената шатра на Ахмед в лагера.
Опитах се да си представя моя принц тук, след като превземем града и въдворим мир.
Сега обаче бяхме в разгара на война и нямаше да пропусна възможността да намеря нещо, с което да я спечелим.
Най-голямата вещ, заемаща почти цялата стая, беше огромно писалище, покрито с листове, книги, карти и писалки. Съмнявах се, че ще забележи, ако нещо липсва. Въпросът бе какво точно да взема.
„Султанът се връща.“ Опитах се да кажа думите на глас, но звукът не излезе от устата ми. Засега бях спасена. Започнах да вдигам листовете и да ги доближавам до лъчите светлина, идващи от града през прозореца. В процеса на работа се опитвах отново и отново да повтарям думите. Нещо като ранна предупредителна система.
Намерих лист хартия, надраскан с фигури и цифри, които не разбирах. Друг беше карта на Мираджи. Представляваше подробно описание на движението на войските, но точно тези, за които чух на срещата. Плъзнах пръсти по рисунка на метална броня, стори ми се позната. Това беше бронята, която слагаха на Нуршам. Имаше думи, надраскани по краищата — думите, използвани, за да го контролират.
Имаше още схеми като тази. И други за неща, приличащи на машинни части. Един от листовете бе затиснат от малко парче метал колкото монета. Името ми бе гравирано върху него, заедно с безпорядък от думи, написани на първия език. Значи това имах под кожата си. Потиснах желанието си да го хвърля през прозореца и да гледам как стъклото се натрошава на парченца.
Взех една от скиците и започнах да я изследвам. Измъкнах няколко интересно изглеждащи листове. На единия май бяха отбелязани пътища. Шазад щеше да успее да го дешифрира доста по-лесно от мен. Попаднах на друг лист, който приличаше на карта на Изман — по хартията бяха разпръснати точки от червено мастило. Вдигнах го към светлината, опитвайки се да разбера какво означават, но истината бе, че не познавах Изман.
— Султанът се връща.
Думите прокънтяха в тишината на стаята и аз подскочих от паника. Нямах джобове. Натиках листата в панталоните си и излязох от кабинета, като издърпах куртката отгоре. Бях се върнала в стаята и ровех из храната си, когато султанът се върна и седна срещу мен.
— Какво искаше? — попитах аз, когато той взе ножа си.
Молех се да не чуе насеченото ми дишане.
— Теб. — Каза го толкова категорично, че ме стресна. — Знаеш ли, в така наречената религия на галаните се твърди, че Първите създания са твари на злото. И че техните деца са чудовища.
— Знам в какво вярват.
Изведнъж устата ми пресъхна. Пресегнах се към каната със сладко вино и от рязкото движение листовете, скрити в дрехите ми, изшумоляха. Застинах.