Пръстите ми бяха мазни от кожата на патицата и лепкави от портокалите. Избързах ръцете си в подгъва на куртката си, пристъпих в стаята си и започнах да се обличам.
— Що за час е това, млада госпожице?
Гласът ме накара рязко да скоча.
Пуснах подгъва на ризата си и се пресегнах за оръжието, което нямах. Изтощението и объркването за миг замъглиха зрението ми. На леглото ми седеше фигура в халат. Халат, който ми бе познат… тъй като принадлежеше на Шазад, осъзнах след секунда. Само дето човекът, който го носеше, беше с поне една глава по-висок от нея и имаше широки рамене, които разпъваха плата и някои от шефовете бяха се показали. Лицето беше скрито от шийма, а една руса къдрица, успяла да се подаде, падаше лениво над бледи сини очи.
Сам.
— Какво, по дяволите, правиш тук? — изсъсках, оглеждайки се нервно, докато сядах на килимчето срещу него. — Някой можеше да те види.
— О, много хора ме видяха. — Сам сниши гласа си в шепот и разхлаби шиймата около лицето си. Този път беше вързана правилно. Можех да си представя как нескопосаното връзване е подразнило Шазад точно толкова, колкото и мен. — Но кой ще забележи още една жена тук? — имаше право, жените, изглежда, се появяваха и изчезваха в харема и никой не забелязваше. — Идеята беше на Шазад. Тя реши, че няма да е добре да те хванат с мъж в леглото. Не знам обаче дали имам фигура за този халат.
Той го пристегна около кръста си, сякаш да му пасне точно.
— Не се притеснявай, никой от нас не може да изпълни халат както Шазад — казах аз, но имаше нещо, което ме тревожеше. — Джин още не се е върнал.
Не беше въпрос. Дори не се наложи да проверя дали е истина, преди да го изрека. Защото, ако Джин бе се върнал, Сам нямаше да е тук самичък.
Сам се облегна назад с ръце на тила.
— Това ли е липсващият брат на Въстаналия принц, за когото непрекъснато ми говорят? Предполагам, че именно него искаше да завариш на леглото си.
Той ми намигна.
Избегнах коментара.
— От него не би излязла толкова убедителна девойка, колкото от теб — рекох. — Грим ли носиш?
— О, да, малко. Шазад ме гримира.
Той леко се наду.
— Сигурно да те харесва. Обикновено аз съм единственият човек, когото гримира.
— Тя се притесни за теб, след като пропусна срещата с мен при Плачещата стена. — Бях пропуснала часа на срещата със Сам дълго преди да се откажа от опитите си да избегна вечерята. — И по-конкретно — тревожеше се, че, това са нейни думи, може да направиш нещо типично за теб и да те хванат. Накара целия лагер да се приготви за преместване, ако не те намеря преди изгрев.
Някъде по средата на вечерята със султана престанах да се страхувам, че ще ме разкрие. Думите на Сам рязко ми напомниха, че не рискувам само своя живот. Веднъж вече ни намериха.
— Чаках толкова дълго, та бях започнал да си мисля, че тя е права и ще трябва да приема ролята на Синеокия бандит завинаги. След като ме осведомиха какво означава „нещо типично за Амани", не съм сигурен, че съм готов за това. Наистина ли си се хвърлиха под копитата на бураки? Щях да загубя ребро, ако бях опитал.
Завъртях очи, като оставих шегата в гласа му да отмие част от чувството ми за вина.
— Ако някога съм имала мотивация да остана жива… — Замълчах. Нямаше как да му кажа, че Шазад не е трябвало да се притеснява. Все пак почти бях стъпкана от бураки два пъти. А тази вечер седях срещу нашия враг и говорех за Ахмед. — Можеш да кажеш на Шазад, че съм жива и вече имам свободен достъп из двореца. Трябва да започнеш с това. — Седнах до него. — Преди да й кажеш, че съм изпуснала срещата, защото съм вечеряла със султана.
Сам така прихна, та се притесних да не би да събуди някого. Стените на харема бяха тънки.
— И за какво си говорят въстаниците със султана в наши дни? Майка ми твърдеше, че политиката няма място на масата, та вероятно сте обсъждали времето? Но доколкото мога да кажа, тук имате само един вид време.
Още усещах вкуса на портокал по устните си, щом плъзнех език по тях. Замислих се над това, което султанът каза — че се опитва да спре война. Война, избухнала с помощта на Ахмед. Предаването на тази информация можеше да помогне на въстаниците, но щеше да навреди на Мираджи.
— Султанът ще се насочи към Сарамотай. — Бръкнах в ризата си и извадих картата на търговските пътища. Рисунката на бронята на Нуршам бе увита около горната част на ръката ми. — Петстотин мъже ще напуснат Изман след три дни и ще се отправят към града през Илиаз. — Сам запази мълчание, докато вадех конфиденциална информация от дрехите си, което наистина бе похвално. — Твърде много са, за да бъдат спрени. Из или Маз могат да стигнат там преди войските на султана и да евакуират хората.