„Благословената султима изглежда самотна като отшелник днес."
Думите бяха на върха на езика ми, но полуджинската ми половина не правеше разлика между лъжа и сарказъм. Трябваше да се задоволя с вдигане на вежди към малката тълпа, която я заобикаляше. Жената май не оцени иронията.
— Шира — извиках през рамото на слугата.
Тя надигна глава да ме погледне, докато смучеше костилка от фурма, подмятаща се между пръстите й. Направи физиономия на раздразнение, но махна с ръка.
— Пуснете я.
Слугите се отместиха колебливо. Погледнах Шира строго. С още една драматична въздишка, тя ги отпрати настрани. Всичко, от махането с ръка до положението на тялото й, изглеждаше лениво, но зоркият й поглед не ме изпусна нито за секунда.
— Значи затова Айет искаше ножица — каза тя вместо поздрав, докато свитата й се разпръсваше. — Чудех се. Мислех си да я отрежа цялата още в Дъстуок, докато спеше на няколко крачки от мен, но реших, че късата коса може да ти отива. — Тя извърна глава. — Предположението ми е не било правилно.
— Накарала си Сам да ти донесе тайно ножица? — усетих, че подръпвам краищата на косата си, и отпуснах ръка, но не и преди Шира да забележи жеста.
— Изненадана ли си? — тя плъзна ръка по издутия си корем.
Предполагам, че не бях. Всеки от двамата приемаше другия само като средство към целта, но Шира носеше дете и това означаваше нещо и за двамата. Въпреки всичко допусках, че Сам е на наша страна. Мисълта, че се забърква в други беди, за които не знаем, докато се опитва да открадне информация за нас, ме караше да се чувствам неспокойна. Ще излъжа, ако кажа, че не бях поне малко ядосана, задето той имаше възможността да ми предава информация и същевременно, когато не гледах, вкарваше тук инструменти, с които да бъда измъчвана.
— Просто бъди благодарна, че отказах да й осигуря нож. Прерязаното гърло щеше да ти отива още по-малко от… — Тя махна вяло с ръка. — Това.
Преглътнах отговора си. Не можех да вляза в словесна война с братовчедка си сега.
— Каква игра играеш, Шира?
— Нарича се оцеляване. — Тя протегна ръка към мен, разтваряше и затваряше пръсти като безпомощно дете. Поех ръката й и й помогнах да седне, така че да ме гледа право, а не отдолу. Движеше се бавно, с едната си ръка непрестанно защитаваше корема си. — Бих направила всичко за оцеляването на сина си.
— И какво ще направиш, ако се роди и прилича на Сам? — предизвиках я. — Сините очи са ужасно подозрителни за хората от пустинята, уверявам те.
— Няма да изглежда така. — Каза го с такава увереност, та за момент помислих, че може да вижда истината в съществуващото, макар аз да бях полуджинът тук. — Не съм направила всичко това, за да се проваля накрая. Знаеш ли колко много се старах да не бъда сама дори и за секунда в харема, след като се разбра, че съм бременна? Замених тази ножица за тайна от Айет, с която да се браня като с щит от нея, тъй като имам нужда да я държа далеч от себе си повече, отколкото да я държа далеч от теб. Не ме разбирай погрешно, ти прекрасно отвличаш вниманието, но родя ли веднъж, всичко свършва за другите му съпруги, освен ако и те го дарят със син. А те не могат и го знаят. Така че наистина ли мислиш, че Айет не би убила бременно момиче, за да оцелее? Виждала съм на какво си способна, за да оцелееш, Амани. Знам, че ще разбереш.
Тамид кървеше на пясъка. Прогоних образа от съзнанието си.
— Затова ли Мухна и Узма изчезнаха? Заради оцеляването ти?
— Интересно. — Шира засмука костилката от фурма. — Мислех, че Мухна и Узма са твое дело, имайки предвид колко си близка със султана сега. Те не бяха особено мили към теб, а ти сякаш имаш силата да ги накараш да изчезнат.
„Ако исках да се отърва от някого, щях да започна с Айет." Изтласках тази мисъл.
— Значи не е било нито мое, нито твое дело. Момичетата не изчезват просто така…
— Не и извън приказките. — Шира плъзна език по зъбите си, сянка на притеснение пробяга през лицето й. Погледна настрани, а после отново насочи вниманието си към мен. — Да речем, че реша да ти помогна с нещо — Шира махна една от превръзките от челото си. — Какво ще искаш в замяна?
— Защо да ти помагам? — Кръстосах ръце. — Щях да разменя живота ти, ако исках нещо. Вече разменихме мълчанието ми за Сам. Какво друго мога да спечеля от теб?
— Доста по-слаба си в играта на оцеляване, отколкото си мислех.
Шира бе истински вбесена. Сякаш отново бяхме деца и бях твърде глупава, та да разбера правилата на някоя игра, която тя е измислила в училище.
— Тогава защо не ми кажеш как искаш да играем?
— Искам информация — каза Шира. — Виждала съм те с Лейла — слабата принцеса, лишена от чар.