— Какво за нея?
Дори в собствената си уши прозвучах отбранително. Обикновено прекарвах времето си в харема с Лейла. Хранехме се заедно. Обикновено аз ядях, а нейната храна изстиваше, тъй като вниманието й бе съсредоточено върху поредната механична играчка.
— Тя е намислила нещо — каза Шира просто.
— Лейла? — Не успях да прикрия скептицизма в гласа си. — Кое те прави подозрителна — играчките за деца, които сглобява, или фактът, че тя още е почти дете?
— Промъква се наоколо — Шира се пресегна за нова превръзка. — Напуска харема и не знам къде отива. Не мога да я проследя. Но ти можеш.
— Искаш да знаеш къде отива? — беше трудно да я приема сериозно, след като отправяше обвинения срещу някого, две години по-малък от нас. — Притесняваш се от Лейла?
— Разбира се, че не. — Тя завъртя очи. — Притеснявам се от брат й. — Аха, принц Рахим. Това вече не прозвуча особено глупаво. — Според слуховете той е голям длъжник на баща си.
Това бе вярно, помнех какво каза султанът, докато ядяхме патица онази нощ.
— Мислиш, че може да има мераци за трона. — Изведнъж видях накъде бие. Рахим мразеше Кадир, само не знаех дали го мрази толкова, та да отвлече съпругите му.
Но ако го мразеше наистина много, Шира беше възможна цел.
— О, виж ти! Не си толкова глупава, колкото изглеждаш. — Шира сложи нова влажна превръзка на челото си, струйки вода се стекоха по веждите и бузите й. — Мълвят, че преди Кадир да докаже дали е способен наследник — тя прекара пръсти по издутия си корем, — султанът е бил на път да му отнеме трона. Смята се, че Рахим е бил неговият любимец. Защо иначе би се върнал в двореца, след като е командир в Илиаз? — Това име пробуди болката в белега от куршума. Илиаз бе остро напомняне за моето прострелване. — Ако той има намерения към трона и използва знанията за харема, които има сестра му, искам да знам. И трябва да има нещо, което ти искаш в замяна на информацията за Лейла и брат й.
Лейла бе ми помогнала, когато исках да избягам от харема. Беше ми помогнала в първите ми дни в него, беше ме спасила от Кадир. Тя бе най-близкото до приятел, което имах между тези стени.
Вече не бях момичето, дето предава приятели. Само че Шира не го знаеше. Тя ме познаваше като момичето от Дъстуок, оставило Тамид да кърви на пясъка. Като момичето, което ще направи каквото е нужно, за да вземе това, което иска.
Някаква идея назряваше в съзнанието ми. Търсех начин да се отърва от пазачите си и може би беше това.
— Какво ще стане, ако имам нужда от нещо, което да отвлече вниманието на пазачите?
— Нещо спешно, като например една бременна султима, която се преструва, че започва да ражда няколко седмици по-рано? — разбра тя бързо.
— А хората в Дъстуок казаха, че си глупава, колкото си красива. — Не можах да се сдържа, макар да беше тъжно. Още й бях бясна заради косата си.
— Изкарах шестнадесет години и направих доста по-малко бели от теб — отбеляза тя. — Защо ти е нужно отвличане на вниманието? Да не би да се опитваш да видиш един сакат човек в двореца? Защото, трябва да те предупредя, може да не те посрещнат толкова топло, колкото си мислиш.
— Тамид не ти влиза в работата. — Палецът ми болезнено се заби в парчето метал под ръката ми. Вече почти беше тик. Тя бе намерила болното ми място и усмивката, която играеше на лицето й, ми казваше, че го знае.
— О, значи знаеш, че е тук. — Тя видя отговора, изписан по цялото ми лице. — Взеха и двамата, защото ни остави. Предполагам, че си по-добра в играта на оцеляване, отколкото смятах.
— Искаше да тръгнеш, защото Фазим бе приключил с теб.
Ударът бе толкова низък, та почти съжалих, че го направих в секундата, в която учудването се появи на лицето й. Ала тя бе ударила първа. Лошо е да си играеш на опасни игри с човек, познавал те цял живот. Никой не излиза победител.
Шира отново си сложи маската на султима.
— Кажи ми, че ще ми донесеш сведения за Лейла и аз ще отвлека вниманието от теб. — Тя протегна ръка, натежала от нови златни гривни, една от тях, без съмнение, Сам бе заменил за ножицата, с която отрязаха косата ми. Те подрънкваха нетърпеливо. — Имаме ли сделка?
Поех ръката й и я вдигнах на крака.
— Да тръгваме.
* * *
Трябваше да призная, че Шира не беше лоша актриса. Виковете й бяха толкова убедителни, та няколко пъти се притесних, задето съдбата е толкова жестока, че наистина да започне да ражда в момента, в който реши да се преструва. Тя наистина се свлече тежко върху мен, докато излизахме през портите на харема. Плачът и хлипането й заглушиха думите ми към пазача, който ме чакаше. Той беше млад и очите му се ококориха в паника, когато султимата падна в ръцете му.