— Как ти се струва една армия? — Не беше лошо начално предложение. — Емирът на Илиаз ще пристигне за Ауранзеб. Той обича султана не повече от мен, а бойната сила на Илиаз е почти равна на цялата останала мираджинска войска. Само с една моя дума тази армия може да мине на страната на твоя Въстанал принц.
Пристигнахме.
Султанът вдигна глава, когато влязохме.
— О, Рахим, виждам, че си успял да доведеш Амани чак дотук, без да ти избяга. — Думите бяха изречени с топлота. — Поздравления. Явно е нелека задача.
Само една дума. Беше достатъчно, за да ме предаде на баща си. Просто трябваше да му каже, че съм Синеокия бандит. И в миг всичко щеше да свърши. Можеше да ме предаде, преди изобщо да сме сключили съюз.
Но не го направи. Рахим се отдръпна и ме пусна да вляза в стаята пред него като истински джентълмен. Докато минавах край него, ми прошепна:
— Кажи, че лъжа.
Не казах нищо, докато заемах мястото си зад султана. Можех да изричам само истината.
ГЛАВА 27
— В родната ми страна има древна поговорка, предавана от поколение на поколение. — Сам разтвори ръце, сякаш я виждаше изписана с огромни букви, носещи се във въздуха пред него. — „Не се съюзявай с хора, които са се опитали да те убият.“
— Ей сега си го измисли. — Шазад се облегна на стената, през която току-що минаха със Сам. Тя бе единственият човек, когото познавах, който не би бил дори леко смутен при минаването през стена с толкова съмнителен мъж.
— Така е — намигна й Сам. — Но не можеш да отречеш, че е добър съвет.
— Шазад едва не отряза гърлото ти, когато се запознахте — изтъкнах аз. — А ето ни тук.
Следях портата на градината, в случай че някой решеше да влезе. Беше сутрин, слънцето осветяваше срещата ни, останалите в харема бяха будни и всичко това ме притесняваше. Но изгревът бе настъпил, преди Сам да успее да стигне до въстаническия лагер с предложението на Рахим. А Шазад не желаеше да чака цял ден.
— Това е само защото чарът на Шазад е по-силен от всяка мъдрост — Сам отново й намигна, но тя не му обърна внимание. — Освен това аз съм само вестоносец. Именно така ще остана далеч от куршумите.
— Какво?
Отново говореше безсмислици.
— Това е албишки израз, означава…. о, няма значение.
Той поклати глава, сдържайки смеха си. Беше един от редките случаи, в които усмивката му изглеждаше истинска, а не пресметната или предназначена да ме очарова. Точно такива моменти ме караха да го харесвам.
Ала погледът на Шазад бе отнесен. Сякаш решаваше някакъв проблем в съзнанието си. Вече се досещах какво ще каже. От векове повтаряше на Ахмед, че се нуждаем от истинска бойна сила. И сега аз й предлагах такава сила. Тя приемаше предложението доста сериозно, че да дойде лично. Дори не бе направила коментар за липсващата ми коса, макар да знаех, че е забелязала.
— Можем ли да му се доверим?
— Крие нещо — отвърнах. — Не иска да ми каже защо толкова се бои за Лейла например. Но не ме е лъгал. Мрази баща си и няма желание да завземе трона.
Независимо от подозренията на Шира, истината излезе с лекота от устата ми.
— Ти какво мислиш? — обърна се Шазад към Сам.
За момент той се стресна от пълната сила на вниманието й.
— Мисля, че не аз трябва да вземам решения на когото да се доверите — отговори след миг Сам. — Тоест, очевидно имате превъзходен вкус — допълни и посочи себе си.
— Имаше предвид дали ще успееш да измъкнеш Лейла от двореца.
— О, хм. — Той прочисти гърлото си. — Мога да я измъкна тук, както вмъкнах теб. — Усмивката му отново замря. — Само дето съм установил, че хората обикновено забелязват, ако изчезне някоя принцеса.
— Ти имаш богат опит с отвличането на принцеси, нали? — попита Шазад.
— Ще ти кажа, че принцесите ме смятат за неустоим — намигна й той. — Но още трябва да поработя върху бандитите и генералите.
— Прав е — прекъснах ги аз, преди спорът да ги погълне. — Жените изчезват от харема често, но дъщерите май са по-добре охранявани. Не може просто да изчезне — ще усетят липсата й.
— И ти ще бъдеш разпитана. Рахим ще бъде разкрит заедно с нас и ще изгубим всяка възможност да измъкнем теб и джина от ръцете на султана. — Както обикновено, Шазад бе няколко стъпки пред нас. Разказах им за срещата с баща си. Или поне за най-важното от нея. Че единственият начин да го освободим е да разбием кръга. Нуждаехме се от експлозиви. А дори аз знаех, че няма как да взривиш нещо в двореца, без някой да забележи.
— Затова трябва да улучим всичко с един изстрел. — Шазад разсъждаваше на глас. — Ще измъкнем всички наведнъж, не можем да си позволим друго.