Беше права. Ако измъкнехме баща ми, щяхме да изгубим всички шансове да помогнем на Лейла и Рахим. Ако успеехме да изведем тях двамата от двореца, баща ми оставаше в ръцете на султана. Трябваше да измъкнем и тримата едновременно. Разполагахме само с един изстрел. Един изстрел за трите цели.
— Ауранзеб — казах и погледите на Шазад и Сам се насочиха към мен. — Можем да използваме Ауранзеб за прикритие. Това не е нещо, което тримата ще успеем да направим сами с мъничко късмет. Ще ти трябва подкрепление, а доколкото чувам, доста непознати ще дойдат за Ауранзеб, така че може би ще можем да внедрим малко хора сред тях.
Шазад се замисли над думите ми. Нито Сам, нито аз проговорихме, докато тя замисляше празненствата в двореца.
— Възможно е да успеем на Ауранзеб. Лесно ще вмъкнем Имин. Както и Хала, ако се върне навреме от Сарамотай. Може би още двама или трима, без да насилваме прекалено късмета си. — Тя вече си представяше празненството като бойно поле и бях наясно, че търси пролуки и пътеки за бягство. На лицето й бавно се изписа усмивка. Ала замря, когато Шазад вдигна очи. — Ами ти?
Беше права. Не трима човека трябваше да бъдат измъкнати от двореца. А четирима.
Не можех да остана тук. Каквото и да постигнехме на Ауранзеб, можеше да се окаже напразно, ако не успеех да избягам с тях.
Можехме да счупим кръга. Но докато султанът имаше контрол над мен, лесно би призовал баща ми отново. Щяха да измъкнат Лейла и Рахим и да спечелят цяла армия. Беше възможно обаче султанът да ме накара да издам името на всеки въстаник, преди да успеят да ударят.
— Ще се притесняваме за това, като му дойде времето. — Опитвах да звуча ведро. — Засега ще кажа на Рахим, че ще приемем сделката му. А и все още има време до Ауранзеб.
Сам започна да говори отново, излагаше подробно плана. Ала Шазад се заплесна така лесно. И двете си мислехме едно и също.
Не можех да остана тук след Ауранзеб. Не и жива.
ГЛАВА 28
Войната наближаваше. Всеки го чувстваше. Дори тези, които не бяха родени по време на предишната война, когато султанът бе завзел трона.
И изглежда, никой не знаеше на чия страна е.
В двореца го виждах в надигащото се напрежение в стаята за съвещания. Виждах го в начина, по който ксичанският генерал удряше по масата и събаряше по някоя кана с вино и то се разливаше върху пръснатите книжа. Виждах го в броя на пушките и мечовете, които пазеха албишката кралица при пристигането й в двореца.
След като Рахим стана мой пазач, за мен беше много по-лесно да се движа свободно. След няколко дни разбрах защо султанът му е позволил да стане мой защитник. Рахим и Кадир се ненавиждаха. Султанът бе изразил неудовлетворението си, задето Кадир ме заглежда, превръщайки друг от синовете си в мой щит.
Рахим ми даваше сведения за военните срещи, които мълниеносно стигаха до Сам. Успях да го предупредя, когато мъжете от градската стража сметнаха, че са открили въстаническия лагер в града. Така и не намериха нищо. И два дни по-късно имаха съвсем нова информация, която ги изпрати в другия край на Изман.
Новината, че султанът преговаря с чужденци, също плъзна отвъд стените на двореца.
Хората не бяха забравили ненавистта си към галанската власт. Из улиците вече се въртяха нови памфлети, напомнящи на мираджинския народ колко е страдал заради окупаторите и султана. Но когато войниците се опитваха да открият източника на брошурите, попадаха в кръг и вървяха по собствените си следи.
Въстанието набираше сили и барутните взривове зачестиха сред целия Изман. Повечето избухваха в кварталите, пострадали най-тежко от галанското управление. Слънцето на Ахмед се появяваше по сградите, изрисувано нощем. Домашни бомби биваха запращани по войниците на улиците. Хората бяха започнали да рисуват слънцето на Ахмед на корпусите на корабите си. Въстанието се разрастваше повече откогато и да било. Армията на султана преследваше нарушителите на реда. Но имената на тези, които властта възнамеряваше да арестува, достигаха първо до въстаниците и чак след това до войската. Докато мъжете с униформи достигнеха вратите на издирваните, къщите им вече бяха празни.
Докладвах на Сам за тридесет жители на Изман, линеещи в затвора и очакващи екзекуция, та да послужат за пример какво става с поддръжниците на въстанието. Последния път властите бяха арестували цяла таверна, тъй като хората вътре бяха пийнали, качили се на масите и започнали да крещят името на Ахмед. Въстаниците успяха да освободят половината, преди да увиснат на въжето. Останалите бяха умрели мъчително. Палачът на султана умишлено бе направил връвта твърде къса. За да страдат.