Настъпи тишина. Риса се опита да седне, мигайки и въртейки глава. Всяко движение й струваше огромна болка и тя се зачуди какво, за бога, й бе сипал във виното онзи нещастник.
Трябваше да стане по някакъв начин, да се добере до салона и да се махне оттук — или да намери Иън.
Най-после се изправи. Беше голям подвиг, от нейна страна. Заклатушка се към вратата, отвори я и с изненада откри, че никой не я пази. Протегна трепереща ръка към стената и подпирайки се на нея, се запъти към салона. Погледът й се премрежваше, усещаше как тъмни вълни връхлитат отгоре й и заплашват да я повалят отново. Внезапно замръзна на място.
Чу гласа на Иън и от очите й закапаха горчиви сълзи. Поспря в сенките на коридора, за да може да погледне в салона, осветен единствено от догарящия огън в камината. Видя Иън и Джером да разговарят до кораловата полица.
Едва сега тя разбра защо сбърка толкова лесно единия с другия. Двамата бяха еднакво високи, с широки рамене и мускулести, но снажни фигури. От две години участваха във войната и бяха заякнали в битките. И все пак косата на Джером имаше червен оттенък. Когато се обърна, индианската му кръв пролича много ясно във високите скули. На светлината на огъня лицето му бе поразително красиво.
— Не знам как да изразя благодарността си — рече Иън на Джером.
Джером сви рамене и се ухили.
— Понякога кръвта се оказва по-силна от войната.
Иън кимна, усмихвайки се.
— Понякога кръвта е по-силна от всичко. Жалко, че войната не може да свърши още сега.
— И двамата знаем, че не можем да я спрем — отвърна Джером меко.
— Така е — съгласи се Иън. — Леля Тийла каза, че Риса спи. Няма да я безпокоя. Предай й от мое име, че й благодаря от все сърце.
— Сигурен съм, че Риса знае колко си й задължен.
— Тя ще отплава с теб, нали?
— Така се разбрахме. Ще я отведа на неутрална територия възможно най-скоро.
— Но да пътува на вражески кораб…
— Тя разбира в какво положение се намирам — отвърна неочаквано сухо Джером.
— Да, Риса би направила това — забеляза Иън.
„Не, не бих го направила“, помисли си тя.
Все пак в гласа на Иън се прокрадна тъга. Риса знаеше, че той обича жена си. Но преди много време се бе влюбил в нея и те заедно правеха големи планове за бъдещето си. За съжаление всичко това беше минало.
Джером стисна силно подадената му от Иън ръка.
— Пръв казвам довиждане — рече Иън. — Трябва да съобщя на моите хора, че съм жив и здрав. Дженифър и останалите ще се грижат за Алена, докато се върна.
След кратко колебание той продължи меко:
— Грижи се за Риса. Сигурно ще й бъде трудно — все пак е от Съюза; но съм сигурен, че е съгласна да пътува с теб, не би допуснала да се избием помежду си.
Риса не откъсваше очи от братовчедите. Проклинаше и двамата. Внезапно те млъкнаха и се ослушаха — явно бе издала някакъв шум, криейки се в коридора, защото те се разделиха и тръгнаха в нейна посока. Най-неочаквано Джером се озова до нея и я притегли към себе си.
— Мис Магий, вие сте будна.
— Странно, нали? — промърмори тя, взирайки се изпитателно в него.
Той се стегна и присви очи, прикривайки я с тялото си така, че Иън да не може да я види.
— Дяволски странно — съгласи се Джером, снишавайки гласа си. — Не смей да се оплачеш на Иън. Уморен е от сраженията. Даде ми дума. Дръж си езика зад зъбите или ще те обеся със собствените си ръце! Кълна се!
— Не ме заплашвай!
— Ще направя дори нещо повече!
— Ти сложи приспивателно във виното ми!
— Беше необходимо. Съжалявам. Но очевидно не е било достатъчно. Внимавай много! Предупреждавам те!
Риса не успя да му отвърне, защото Иън дойде при тях.
— О, много се радвам, че те виждам — сините му очи заискриха от щастие. Косата му беше разчорлена, имаше тъмни кръгове под очите. Сякаш бе минал през самия ад. Издърпа я от ръцете на Джером и я притегли към себе си, радвайки й се като на стар приятел. — Благодаря ти много!
— Най-важното сега е, че Алена е добре — отвърна тя.
Риса почувства устните му върху челото си и едновременно с това ръката на Джером около китката си.
— По-добре да тръгваме — каза Джером.
Иън я гледаше като омагьосан и в очите му се четеше тъга. Докосна с пръсти лицето й.
— Сигурна ли си, че…
Можеше още в този миг да излее душата си. Да я защити, бе негов морален дълг. Тя знаеше плановете на Джером, той нямаше да я пусне. А и някой можеше да умре — нечия кръв можеше да бъде пролята тук и сега.
— Ще се оправя, Иън — отвърна тя, задушавайки се от напиращите сълзи. Затвори очи, като през цялото време не спираше да мисли какво би могло да се случи. Когато ги отвори, него вече го нямаше.