Риса издиша дълбоко.
— Моля те, господи, дано това е вярно!
— Тиа? — извика Джулиън отвън.
— Влез — рече сестра му.
Когато се появи в палатката, той видя Риса и нямаше нужда да казва каквото и да било. Тя сви ръцете си в юмруци:
— По дяволите, Джулиън, не съм го направила. На никого не съм казала, че ще пътувам на борда на този кораб. Не доверих на никого, че Джером ще дойде да ме види — знаеш, че повиках теб, а не него. Нямам никаква вина за всичко това! Да, искам Югът да изгуби войната, и то бързо! Но не бих рискувала живота на бащата на собственото си дете.
— Знаеше, че ще го затворят — промълви Тиа.
Риса извърна поглед към нея.
— Той е твой братовчед, познаваш го от край време! Откъде бих могла да знам, че ще се опълчи срещу дузина въоръжени мъже? Как можех да предположа, че ще се държи толкова арогантно и безразсъдно? При залавянето можеха и да го убият!
Тиа хвърли поглед на Джулиън, сякаш вярваше на Риса, но не беше сигурна.
Джулиън бавно поклати глава.
— Някой трябва да те е следил.
— Може да е бил всеки. Сейнт Огъстин е град на янките.
— Да, но има и още нещо.
— Като например?
— Бележка от баща ти, в която заплашва Джером и нашето семейство — каза Джулиън.
— Баща ми се противопостави на Джером с пълно право! Но никога не е заплашвал семейството ви. Аз никого не съм предала! Уморих се до смърт от тези обвинения, и ще ти кажа: вината е в някой друг!
— Всичко ми изглежда някак нагласено — промърмори Тиа и погледна към брат си.
— Съгласен съм — отвърна Джулиън.
— Казвам ти… — започна отново Риса.
— Не е нужно да ми казваш нищо. Просто бъди достойна съпруга на Джером. Независимо, че си янки, не прави никакви опити да установиш връзка с приятелите ти от Съюза. Ще изпълниш ли молбите ми?
— Разбира се — рече тя. — Дойдох тук, за да се срещна с Джером.
— С военен ескорт, — допълни Тиа.
Риса се обърна към нея.
— Мислиш ли, че щях да бъда тук, ако не исках?
— Е, ще видим.
С тези думи Джулиън излезе от палатката. Тиа го последва. Риса легна до сина си. Благодари на бога, че беше капнала от умора. Не мина много време и заспа.
Много моряци от екипажа на Джером го чакаха на пристанището в Северна Каролина. Изглеждаха като малки деца — всеки се радваше да види останалите: Майкъл, Мат, Хамлин Дъглас, доктор Дейвид Стюарт, Джеремая. Корабът, на който пътуваха, се казваше „Бодкин“. Не можеше да се сравнява с „Лейди Варина“. Отплаваха от кея на Северна Каролина по здрач, за да избегнат преследвачите от Съюза. „Бодкин“ беше боядисан в синьо-сиво. Дори платната имаха същия цвят. Камуфлажът се оказа най-голямото качество на кораба. Щом се озоваха в открито море, капитанът се срещна със своите офицери и всички бяха единодушни, че първата им задача е да си върнат „Лейди Варина“.
Същата нощ Джером разговаряше с Дейвид и Хамлин в каютата си; поиска да узнае какво се е случило при пленяването на кораба. Нямаше търпение да научи подробностите.
Старият Хамлин взе да увърта.
— Капитане, трудно е да се каже. Бяхме в открито море. На хоризонта се появиха няколко кораба — достатъчно, за да не можем да избягаме или да се борим. Може би ако бяхте с нас — той извърна поглед. — Толкова много съюзнически кораби, със сигурност са имали информация кога и накъде сме пътували.
Дейвид прочисти гърлото си. Хамлин отново погледна Джером с нещастно изражение.
— Да, янките със сигурност знаеха.
Джером се облегна назад и почувства как го затиска тъмен облак. Почти разбираше защо Риса е искала да го заловят. Но не и кораба! Така се излагаха на риск десетки съдби.
— Къде беше жена ми по време на капитулацията? — попита той.
— На палубата. Наредихме й да слезе долу, но тя категорично отказа — рече Хамлин.
— Каква беше реакцията на янките?
Хамлин сви ръце.
— Казаха й да тръгне с тях и тя го направи.
— Поздравиха я топло — допълни бързо Дейвид, — но Риса сякаш не им се зарадва много. Не поздрави никого от тях като стар приятел.
Джером се усмихна.
— Изненадан съм, че сте я защитили. Тя ви прати на Елмира — най-гадното място.
— Но също така и ни измъкна оттам. Наела адвокат и успяла да издейства да ни пуснат. Знаем, че това е истина — започна Хамлин. — Адвокатът янки присъства на нашето освобождение и ни придружи през територията на Севера. Беше приятен, почтен човек. Каза ни, че независимо от войната, все още има свестни мъже, готови да следват изпълнението на закона. Не че пускането ни беше напълно законно — адвокатът ни довери, че използвал довода на мисис Макензи, че вие и екипажът на „Лейди Варина“ никога не сме причинявали излишни мъки на хората от пленените в битка кораби и че войниците янки са получавали от нас първа медицинска помощ. Може би е искала корабът да бъде конфискуван, а ние да бъдем пуснати на свобода. Може пък да е мислила…