— Е, ако беше, нямаше да го споделиш с мен.
— А трябва ли? — рече той след кратък размисъл.
— Ако смяташ, че не трябва, защо съм тук?
— Защото се ожених за теб.
— А не биваше.
— И на мен така ми казаха.
— Защото те предадох, нали?
— И то неведнъж, струва ми се.
— О? Пак ли? — извика тя ядосано. — Сигурно сама съм се ударила по главата и съм дотърчала при янките?
— Може би си ги помолила да дойдат и те са повярвали, че ти вършат услуга.
— И да са ми направили услуга, не съм го осъзнала.
— Нима им се възпротиви? — измърмори невярващо Джером и погледът му притъмня. — Затова ли трябваше да те отведа на кон? Това можеше да коства живота и на двама ни.
— Не знаех кой си! — изпъшка тя ядосано, едва сдържайки сълзите си. — Вече бях нападната, аз… о, този разговор е безсмислен.
Джером остана безмълвен и непреклонен като скала. Не й даде никакъв шанс, в очите му нямаше и капка състрадание.
— Работата е там, че някой постоянно ме предава, а ти си винаги наблизо.
— Никога не съм те предавала! По дяволите! Дойде ми до гуша! Невинна съм! — настоя Риса, но изведнъж се почувства така, сякаш го беше сторила. Той нито я слушаше, нито и даде възможност да му обясни. — Иде ми да те убия!
Знаеше, че е прекалила, но не й пукаше. Хвърли се стремително към него, връхлитайки го с яростно настървение. Джером се оказа неподготвен и двамата се стовариха върху пясъка. Той падна тежко и Риса усети сладкия вкус на победата, макар и за кратко. Почувства се неловко, защото отдавна не бяха лежали толкова близо един до друг. Усети болка, гняв и страст…
Докосваше го. Ръцете й галеха голата му гръд. Краката й се вплетоха в неговите. Гърдите й се търкаха о него, усети слънчевата топлина върху тялото му, изгаряща собствената й плът. Потрепери при допира на бедрата му. Погледът му я вбесяваше и възбуждаше… инстинктът й подсказа, че трябва да избяга час по-скоро, докато не му се е отдала напълно.
— Спри, пусни ме, недей…
— Мисис Макензи, позволете да ви напомня, че всъщност вие ме нападнахте! — изглеждаше леко развеселен и също толкова опасен. Очите му святкаха застрашително. Риса се опита да стане, но той я дръпна надолу.
— Макензи, казах ти да ме пуснеш!
— А аз ти казах, че ти предизвика това.
— Тогава съжалявам! Пусни ме! Мразя те! Омръзна ми да ме обвиняват за неща, които не съм извършила. А ти и твоите бунтовници можете да вървите по дяволите! Никога няма да ти простя. Не знам точно за какъв се мислиш, но си глупак, и накрая сам ще се погубиш. Не исках да бъда там, когато това се случи. Не съм те тикнала в затвора, а трябваше. Иска ми се и сега да си там, и да ме оставиш намира!
Отново опита да се изправи, но Джером успя да я задържи. Сграбчи края на ризата й и когато Риса се дръпна, платът изпращя. Тя отскочи назад, прикривайки гърдите си със скъсаното парче от ризата.
— Как смееш, как смееш да ме докосваш! Виж какво направи! И имаш дързостта да…
— Аз ли какво съм направил? — възмути се Джером и също скочи на крака, докато тя се мъчеше да се откопчи от него.
Но не беше достатъчно бърза. Само за част от секундата той успя да хване края на дрехата й и я разкъса наполовина.
— Нещастен бунтовник! — избухна Риса.
Започна да го налага, но преди да успее да го нарани, той заклещи китките й като с белезници и тя реши да не се съпротивлява. Ненадейно се олюля и падна с плясък във водата. Хрумна й, че моментът е идеален за бягство. Раздвижи ръце и заплува. Тогава Джером се докопа до долните й гащи. Ефирни като воал, те направо се разпаднаха при допира му. Впил пръсти в голата й кожа, той я притегли към себе си.
Риса се бореше отчаяно, но усети как в душата й се разгаря буен огън. Зърната на гърдите й се търкаха о твърдите косъмчета по тялото му и набъбваха. Обля я гореща вълна, която се спусна по бедрата й и полази между тях. Джером я вдигна на ръце и я понесе към брега. Положи я на влажната земя, легна отгоре й с пръсти, здраво вплетени в нейните. Дишайки учестено, Джером извиси снага над нея и я погледна право в очите.
— По дяволите! — изруга той.
— Ти върви по дяволите! Не съм сторила нищо лошо!
— Промени ли своите убеждения? — подразни я Джером.
— А ти?
— Наистина ли те интересува? — попита той пламенно. — Точно в този миг, точно сега, даваш ли и пукната пара за това?
— Не! — прошепна Риса, удряйки го по гърдите. — Да! — додаде, давейки се от вълнение — Интересува ме, защото не съм…
— Не си ме предала. Знам. Поне така мисля.
Тя вдигна поглед към него — едва-едва.
— Какво?
— Може би не си подготвила залавянето ми и нямаш пръст в арестуването на екипажа и кораба ми.
Риса премигна разярено. По бузите й се отрониха сълзи.