— Да не би да ми вярваш?
— Да.
— Но ти ме обвини…
— Не можеш да отречеш, че изглеждаше много подозрително. Освен това си заклета янки.
— Да, но…
— Какво? — настоя Джером.
Не можеше да му каже, че никога не би му навредила, защото го обича. Това щеше да разбие сърцето, гордостта, душата й. Все още не беше готова за това.
— Наистина ли ми вярваш?
— Да, но явно някой се опитва да ме унищожи.
— Вероятно повечето янки желаят смъртта ти.
Значи имаше някой освен нея. Изведнъж почувства прилив на топлина. В сърцето й изригна вулкан от удоволствие. Той й вярваше, доверяваше й се, желаеше я. Не че й се извини… все още не.
Джером въздъхна, явно разочарован.
— Не е само това. Смятам, че някой търси лично отмъщение. Някой твой близък.
— Не и баща ми! Не е той!
Джером се изправи рязко и се отдалечи. Риса усети полъха на студения бриз върху кожата си. Помисли си, че е забравил какво се случи между тях. Но явно грешеше.
Той смъкна панталона си. И тогава Риса го видя. Рождения белег, който й бе описала Жанин Томпсън.
Скочи на крака, пренебрегвайки висящите остатъци от ризата и долните гащи, които се свлякоха от тялото й. Гола като морска сирена, тя се пресегна към един счупен палмов клон и го насочи към Джером като оръжие. Джером не повярва на очите си.
— По дяволите! Какво ти става? Това ли ще използваш този път, за да ме вкараш в затвора?
— Какво ми става ли? — изрева Риса. — Наистина имаш белег!
— Да, винаги съм го имал. Махни това смешно нещо! — заповяда Джером и тръгна към нея.
— Не! Остави ме на мира!
— Нищо не разбирам! Опитвам се да ти се извиня, да ти призная, че може би съм грешил, а ти…
— Връщай се при годеницата си!
— Годеница? — повтори той невярващо.
— Тя ми каза за белега. Досега не бях го забелязала. Пренебрегнах факта, че си ми враг и се влюбих в теб като пълна глупачка. Дори се примирих с факта, че ме обвиняваш в предателство. Но не мога и няма да търпя това! Може би, ако не ме интересуваше, бих могла, но…
Джером продължи да крачи заплашително към нея.
— Не ме приближавай! — повтори тя и замахна с палмовия клон.
Това вече беше прекалено. Джером се гмурна с подскок във водата и двамата се озоваха на дъното. Когато изплуваха на повърхността, той изби клона от ръката й и го хвърли настрани. Притисна я с тялото си и хвана лицето й между дланите си.
— Не! — немощно промълви Риса — Ти си един жалък бунтовник! Използваш всяко свое преимущество срещу мен!
Джером се усмихна.
— Само когато има нужда — прошепна той и я целуна.
Риса се възпротиви, но устните му се впиха в нейните. Тялото му я заля със страстта си, но трябваше да помисли как да спечели битката, когато устните му й се насладят докрай.
— Недей! Наистина, казвам ти…
— Не каза ли, че ме обичаш?
— Не.
— Каза го, но просто си една дяволски ревнива янки.
— Ще ме пуснеш ли? Ще извикам баща ти!
Джером се ухили още повече.
— Мисля, че баща ми е присъствал на подобни сцени. Няма да помогне. По-добре ме изслушай. Никога не съм бил сгоден за Жанин. Прочетох го във вестниците, точно като теб, но ти ми беше враг. Във войната основен закон е никога да не даваш предимство на противника. Колкото до това, дали съм бил с нея, с теб не бяхме женени, но няма значение. Не съм спал с нея. Защото ти срина всичките ми представи за жените. Мили боже, войната е непоносима, трябваше да се възползвам от шанса, даден ми от тази красива жена, но не го направих. Знаеш ли защо?
— Защо?
— Защото си невероятно привлекателна.
— О! — изпъшка Риса, стараейки се да стои по-далеч от него. — Това…
— Защо? Защото явно сме създадени един за друг? Ти ме накара да се чувствам така, както не съм и сънувал, че е възможно. По дяволите, влюбен съм в теб. Не защото си майка на сина ми и моя жена, аз дори не исках да те обичам! Ти си враг, бях толкова уплашен да не ме направиш на глупак, че накрая сам се изложих. Само ти можеш да заличиш тази несправедливост! — рече той, а Риса продължаваше да го зяпа онемяла. — Никога не съм бил с Жанин Томпсън, но имам огромно желание да бъда с теб — тук и сега!
Изправи се леко и разтвори краката й с колене. После се премести, за да не й тежи. Риса го усети — твърд и нетърпелив, готов да проникне в нея всеки момент. Светът избухна в пъстър калейдоскоп от златни призми. Тя извика, притискайки се о раменете му, почти достигнала състояние на делириум. Усещаше как той се движи вътре в нея; гъвкавата му плът; влажната земя под тях; бляскавата синева отгоре. Мощните му тласъци изсмукаха и последните й сили — тя се гърчеше и извиваше срещу него. Помисли си, че ще умре, но точно в този миг той се отдръпна. Устните му откриха гърдите й и подразниха нежността на зърната; после смело се спусна надолу по корема й. Риса се опита да се изправи, да го докосне, погали, целуне, но легна обратно на земята. Устните му я докосваха навсякъде, задържаха се между бедрата й и почти я доведоха до екстаз. Когато изкрещя името му, той най-после се надигна и проникна дълбоко със същото настървение, което я остави бездиханна, вкопчена в него, мятаща се от наслада.