— Той е на сигурно място — рече Джером нежно. После се извърна, търсейки с поглед малката лодка, отнесена от течението няколко метра навътре. — Хайде да се връщаме на брега.
Помогна и да се качи в лодката. После сам скочи в нея. Скоро стигнаха дока. Джером се изправи, загледан в догарящите пламъци. Риса го погали по бузата.
— Джером, ами семейството ти?
— Бяха извън къщата. Не се притеснявай — усмихваше се, но не я гледаше. — Майка ми изведе децата в гората. Признавам си, баща ми е един от най-свирепите бойци, които познавам. Сигурно повече няма да му се наложи да се сражава. Колкото до теб, много благородно, от твоя страна, че си отишла да ги потърсиш.
— Не, не беше благородно. Моя беше вината, че янките нападнаха имението.
Той поклати глава.
— Не. Чух почти всичко, което той каза. Фин беше като експлозив, готов да избухне всеки момент. Мога да ти обещая, че янките няма да изпращат повече хора и кораби насам. Хамлин отведе оцелелите на един остров, за да са на сигурно място. Има много жертви: петнайсет убити, десет ранени, един загубен кораб и разярени семиноли — точно когато правителството не иска никакви проблеми.
— Прекрасният дом на баща ти е опожарен.
— Ще го построи наново. Баща ми е от непобедимите. Никога не се предава — изправи се в лодката и й подаде ръка.
Джером й помогна да се качи на пристана и двамата тръгнаха към къщата. Джеймс и Тийла стояха пред нея. Всеки от тях държеше по едно бебе и с нищо не издаваха, че са разстроени заради разрушения им дом.
— Можем да спим в курника, както преди — рече замислено Тийла.
— Хм — промърмори Джеймс. — Всъщност има няколко здрави стени, които можем да спасим. За съжаление гостната е напълно разрушена.
— И без това тапетите бяха започнали да ми омръзват — каза Тийла.
— Ами, тогава ще сложим нови.
Джеймс се обърна, осъзнал, че с Тийла не са сами. Огънят беше стихнал. Къщата се извисяваше, макар да бе почерняла от барут.
Джеймс внимателно подаде бебето на Риса, и тя изстена от удоволствие и облекчение.
— Благодаря!
— Всичко е под контрол, нали сине? — попита бащата Джером.
— Да, всичко.
Четиримата стояха пред къщата, безкрайната земя се простираше пред тях. Океанът шумеше зад гърба им. Риса не можа да се сдържи:
— Толкова съжалявам…
— Недей — отвърна сухо бащата на Джером. — Тийла и аз научихме, че нищо в този живот не е незаменимо освен самия живот. Хайде, дъще.
Подаде й ръка.
— Ето защо толкова обичам това място. Тук се усеща духът на новото. Животът тук непрекъснато ще се ражда отново. Сега това място е твой дом. Дори и да не останеш веднага, един ден ще се върнеш. Това е наследството на сина ти — усмихна й се, целуна я по челото, после се отдалечи с жена си и детето.
Джером взе Джейми с едната си ръка, а с другата хвана Риса. Поведе я към пътечката сред боровете към езерцето.
— Джером, какво стана с хората ти, с кораба?
— Хамлин ще се погрижи за тях.
— Сигурно трябва да се извиня на хората на баща ти.
— Те не са хора на баща ми. Те са неговият народ. Борили са се заедно дълги години. Нямат нужда от извинения или благодарности.
Тя се умълча и го последва. Той седна на пясъчния бряг, люлеейки Джейми, и се загледа в луната.
— Красиво е, нали? Луната, отразена във водата, топлината, чуруликането на нощните птици. Понякога забравям какво е да си у дома.
— Да, прекрасно е.
Той се умълча за минута, после каза:
— Риса, обичам те.
— И аз те обичам. Ако нещо ти се беше случило, нямаше да има смисъл да живея. Господи, какво ще правим? Войната продължава.
— Ти си все още янки, а аз бунтовник.
— И какво ще правим?
— Ще оцелеем — каза той нежно, притегляйки я към себе си.
— Но ти ще отплаваш отново.
— Не и преди да съм помогнал на баща си да оправи къщата.
— Но тогава…
— Можеш да останеш тук.
— Бих могла. Но не че имам нещо против да остана на Юг. Обожавам това място. Може би затова успя да ме прелъстиш толкова лесно…
— Да те прелъстя? Мисля, че ти го направи.
— Не съм!
— Напротив. Беше невероятна. Наслаждавах се на всяка минута.
Риса се усмихна, съзнавайки, че я беше хванал в клопка.
— Обичам водата, бриза, палмите, пясъка, топлината на зимата. Бих останала тук с удоволствие. Но съм и добра медицинска сестра. Не войната е тази, която ще промени нацията. Мога да спасявам човешки живот. Ще те разбера, ако не искаш да заведа Джейми обратно при баща ми, но позволи ми да се върна на Сейнт Огъстин. Дори мога да се присъединя към Джулиън във вътрешността на щата. Мога да помогна…
— Мислиш ли, че бунтовниците ще те изтърпят?