— Инатлива е като муле! — изсумтя Ангъс.
— Вярно е, сър — съгласи се Грейсън.
— Ако някой й е посегнал, горчиво ще съжалява.
— Да, сър, така е — измърмори Грейсън, докато сръчно наливаше бренди от една гарафа.
Ангъс кимна разсеяно, поемайки чашата с бренди. Бяха в красивия салон в градската къща на генерала.
— Ще я съдера от бой.
— Да, сър.
— Само някой да я доближи, дори косъм да падне от главата й, ще го убия. Помогни ми, боже! Грейсън, ще го убия!
— Да, сър — повтори слугата.
— Ех, да беше се омъжила за Иън! Вярвах, че това ще стане, нали, Грейсън?
Погледна своя слуга и приятел с тъжни очи.
— Бях почти сигурен. И изведнъж Иън се ожени за някакво младо момиче от родния си щат, най-добрата й приятелка. Риса дори стана кръстница на детето на бившия си годеник.
— Е, генерале, сигурно е с приятели някъде на юг. Събрали са се с Макензи и е щастлива като птичка.
— Искрено се надявам да е така, Грейсън — отвърна Ангъс, въздишайки дълбоко.
По дяволите! Защо тогава имаше такова странно лошо предчувствие?
Все пак бяха във война.
Дори като малка Риса никога не се бе предавала.
Утрин… бе близо до един Макензи. Толкова близо, че можеше да разгледа скулите и гърдите му през разтворената яка на бялата му риза. Те бяха покрити с гъсти тъмни косми, а кожата под тях имаше лек червеникав оттенък.
Риса се чувстваше също толкова уморена, както и предната нощ. Едва успяваше да помръдне. Откакто я закопча за себе си, тя много се страхуваше от него. Джером също беше уморен. Беше угасил лампите, а после легна заедно с нея в леглото.
Да спи!
Заедно с него на тясното легло, стараейки се да не го докосва, тя дишаше едва-едва.
Секундите се нижеха като часове. Струваше й се, че е прекарала цялата нощ с широко отворени очи, като зяпаше в тавана и го усещаше с цялото си същество да спи непробудно до нея.
Сега, когато отвори очи, отдръпвайки се на разстояние от него, осъзнавайки спокойния му сън и силата на мускулите му, вече не бе толкова сигурна, че е будувала през цялата нощ. Но ако беше спала, сигурно е било за малко. Чувстваше се отмаляла.
Очите му бяха затворени. Риса наблюдаваше ритмичното повдигане и отпускане на гърдите му. Изучаваше чертите на лицето му, което й се стори изключително красиво и толкова подобно на лицето на Иън…
Можеше ли наистина да си представи Иън? Да, висок, с тъмна кожа и много хубав, принципен и верен на рода си, благороден. А тук бе братовчед му. Предателят. Бронзова мускулеста плът, контрастираща с бялата риза. Силни и интригуващи черти. И коса с цвят на огън. А очите…
Сини. Взиращи се в нея.
Риса извърна поглед и преглътна. Почувства се виновна за това, че го оглеждаше, но после се ядоса на себе си заради безсмисленото чувство на вина. Бяха си разменили ролите.
— Добре ли спа? — запита я той раздразнено.
— Не съм мигнала, скапан бунтовник такъв!
Внезапната му усмивка я смая.
Хубава усмивка… въпреки че странните проблясъци в очите му я объркаха. Стори й се, че в насмешливия му поглед се четеше много повече забавление, отколкото злоба. Осъзна, че е бил буден от известно време, знаейки, че тя го наблюдава.
Пое дълбоко въздух, изнервена от разсъбличащия му поглед.
— Може ли да ме пуснеш? Искам да се поразтъпча и да…
— Върви.
Тя се намръщи.
— Но…
Той вдигна ръка и Риса видя, че не е закопчан за нея. Явно, докато уж не беше мигнала цяла нощ, Джером се бе освободил от гривната на белезниците.
Изруга, скачайки от леглото, и неволно го удари по главата със стоманената гривна, висяща от китката й.
Заслужи си го, помисли си тя. Не се обърна, а отиде до легена, наля малко вода от каната и започна да търка лицето си с ръце.
— Хм, изглежда, че си поспала малко — каза той и Риса почти подскочи, чувайки гласа му точно зад себе си.
Обърна се и се озова лице в лице с него. Джером й подаде кърпа. В очите му все още искряха весели пламъчета.
— Очевидно си поспала доста добре, макар и само няколко часа, явно моята компания ти е била много по-приятна, отколкото смеех да се надявам. Снощи имах среща, която се проточи с часове. Ето защо трябваше да се разделим, въпреки че бях много загрижен за теб.
Тя разгневено посегна да го цапардоса с белезниците по слепоочието, за да го обезвреди за известно време. Но той предугади намерението й и бе достатъчно бърз. Хвана я за китката и изви ръката й. Тялото й се завъртя и тя се озова с гръб към него. Сега вече бе почти сигурна, че ще я удари, но само чу щракване на ключ и осъзна, че той я бе освободил. Отдръпна се от него, страхувайки се да го погледне.