Брент повдигна вежди.
— Не мисля така.
— Защо?
— Защото аз също получих писмо. — Изправи се и отиде до походната масичка. Отвори най-горното чекмедже и извади лист. Писмото бе написано четливо и чисто с големи букви.
Доктор Брент Макензи, армията на Лий от Северна Вирджиния, медицински корпус.
Моля, уведомете семейството си, че без да питая някакви лоши чувства към членовете му, съм твърдо решен да хвана и погубя вашия брат, никому неизвестния Джером Макензи. Бъдете така добър да го предупредите, че дните му са преброени.
— Изглежда, ти е доста сърдит — отбеляза Брент. — Въпреки това е по-различно от анонимната бележка.
— Така е. Двете бележки въобще не си приличат.
Джером все още усещаше гневът да бушува в него. Реакцията на Магий беше невероятна. За бога, войната още не бе свършила!
— Как получи това писмо? — попита той Брент.
— Една сутрин го открих под чашата с кафе — отвърна докторът.
— Мили боже!
— Нека да се изправим срещу проблема.
— Градът е пълен с бунтовници в съюзнически униформи, янки в бунтовнически дрехи и граждани, които следят накъде духа вятърът. Не е било трудно за генерал Магий да ни изпрати бележката. А и в Ричмънд има много шпиони. Значи някой иска да ни развали апетита! Не е толкова невероятно! Знаеш ли колко близо са техните войски, армиите се редуват една след друга. Мога да ти гарантирам, че генерал Магий е на не повече от петдесет мили от мястото, на което седим сега. Чух, че Риса е с него, ангелът на ранените войници. Войската я обожава, издигнали са я на пиедестал.
Джером гледа дълго брат си. В душата му се разразяваше буря, каквато никога досега не бе преживявал. Старият генерал Магий и замаяните от любов янки не само го заплашваха, те заплашваха семейството му, и всичко заради една смела и красива жена, доверила на пресата, че е била изнасилена от дивак. Въобще не беше така. А сега, изглежда, беше заплашена сестра му. Брент беше получил бележка от името на Джером. Търпя достатъчно. За бога, просто му беше дотегнало. Проклета да е Риса с всичките си долни лъжи!
— Не повече от петдесет мили ли каза? — рече той, сякаш разсъждаваше на глас.
Брент учудено повдигна вежди.
— Джером, не знам какво мислиш, но по-добре недей. Конфедерацията има нужда от теб. Ти си единствената ми надежда, когато мъжете крещят от мъка и болка. Не могат да те убият.
— Брент, аз не съм глупак.
— Искаш да навлезеш в територията на янките — разбирам това.
— Аз съм бунтовник. А онези янки са на южна земя.
— Трябваш ми жив.
— Конфедерацията се нуждае от информация. Непрекъснато. Лий не е сигурен какво точно вършат в момента Маклелън и Поуп. Той винаги играе опасна игра с малко хора, тактика и излишно перчене срещу янките. Бих проникнал на вражеска територия само ако имах солидна причина да го направя.
— Ти си морски офицер и очакваш да поправят кораба ти — му напомни Брент. — По дяволите, не се оставяй да те убият за някаква глупост!
— Проклет да съм, ако позволя да ме убият, братко — го увери Джером. — Но ти обещавам, че янките няма да заплашват мен и моето семейство. Трябва да си уговоря среща с някой от кавалерийските ви командири. Нужен ми е бърз кон, макар да разбирам, че хубавите животни са рядкост.
— Майор Ланс служи при Джеб Стюарт. Той може да ти уреди хубав кон, но…
— Добре.
Брент се изправи. Почувствува се истински разстроен, докато излизаше от палатката.
— Не смей да умреш в ръцете ми. Не искам да наследя имението сред блатата. Искам да се върна у дома на Сейнт Огъстин, когато всичко свърши и да започна практика с Джулиън. Разбираш ли?
— Няма да умра. Обещавам ти.
Майор Едуард Ланс беше чул за великия бунтовник, приближаващ към палатката. Кой ли не бе слушал за него? В свят, в който всяка победа се превръщаше в сензация, морският капитан се превърна в жива легенда. Казваха, че бил като фантом, богат мъж с индианска кръв, отгледан в Юга, надарен с магически способности. Можел да язди с лекота и най-бързия кон.
Можел да се промъква като невидим, в абсолютна тишина. Ако Джером Макензи бе решен да узнае маневрите на вражеската армия, то Ланс не би се осмелил да го разпитва за мотивите му. Корабът на капитан Макензи беше на поправка. Ако той се окажеше наистина добър ездач, желаещ да язди за кавалерията, бог да благослови пътя му.
Ланс се изправи и поздрави Макензи, който погледна изучаващо човека пред себе си. Беше висок метър и деветдесет, добре сложен, слаб и жилав.