Чертите на лицето му бяха изразителни, имаше широки скули, бронзова кожа, тъмна червеникава коса, вързана на опашка на тила, тъмносини очи с остър и пресметлив поглед.
— Разбрах, че възнамерявате да предприемете разузнавателно пътуване в армията на Маклелън — каза Ланс и се облегна назад. — Самоубийствена мисия. Стюарт едва не бе пленен, докато се опитвал да запише броя на батальоните и техните позиции.
— Стюарт е яздил с още хора. Аз ще отида сам.
Ланс се наведе към капитана.
— Ако ви хванат, ще ви обесят като шпионин.
— Да, знам.
Ланс отново се облегна назад, изучавайки мъжа пред себе си.
— Живели сте сред семиноли, нали? — попита Ланс.
— Изпитвате ненавист към индианската кръв?
Ланс поклати глава, усмихвайки се.
— Не. Просто никога не съм срещал някой друг освен семинолите да се движи като призрак в нощта. — Изправи се и разпъна карта на областта върху походната маса. — Ето къде се намираме. Ето и последните доклади за движенията на съюзническата армия. Събрали сме тези сведения само от наблюдение. Маклелън искаше Ричмънд, но Джаксън беше в долината, а Маклелън е нерешително копеле, въобразява си, че имаме повече хора, отколкото са всъщност. Сега Поуп е в полето, но той е един зъл човек, познавам го. Самият Лий има няколко набелязани цели. Очевидно Ричмънд трябва да бъде пазен от нападение. Джаксън сигурно ще се нуждае от помощ в долината, целта му е да измести масовата касапница на територията на янките. Ще ми докладвате лично, на никой друг. Освен ако не съм мъртъв. Тогава ще отидете директно при Лий или Стюарт. Разбрано?
— Да, сър!
— Давам ви най-добрия кон, с който разполагам.
— Това е всичко, за което ви моля.
— Единственото, което не мога да ви осигуря, е време. Вашата информация ми е нужна до десет дни. Получих съобщение, че корабът ви може да отплава след две седмици. Ако не се върнете, морските командири ще ме обесят на палубата. Така че връщайте се възможно най-бързо.
Макензи се усмихна, очите му бяха като лед, а чертите му — строги и неприветливи.
— Не ми е нужно много време, майоре. Ще свърша за една нощ — каза той. — Само една нощ.
13
В средата на юли Риса и останалите от медицинския корпус все още се грижеха за ранените от седемдневните битки. Условията бяха ужасни, жегата — непоносима. За щастие имаха достатъчно морфин и бинтове за многобройните ампутации всеки ден. Научи, че доктор Аби, както галено го наричаха мъжете, не режеше току-тъй крайниците на войниците. Но когато костите бяха раздробени, нямаше друг изход. Нужно бе да се погрижат за ранените бързо и ефикасно още на бойното поле, а после да ги изпратят в най-близките болници.
На същия ден слънцето печеше ужасно. Войникът, легнал на операционната маса — редник, който бе и пиян, и упоен, пееше песни и уверяваше Риса, че ще се справи много добре — все пак не губеше третия си крак, а той беше най-важен.
— Мълчи сега, синко! Тук има дама! — каза му Аби.
— О, мисис, съжалявам, заради алкохола е, сигурен съм и въпреки това… е, някой ден войната ще свърши, но толкова млади мъже вече няма да има. Все ще се намери някоя бедна девойка да ме вземе — нали ще имам поне един среден крак?
Риса не успя да сдържи усмивката си.
— Тук няма никаква дама, докторе. Тя е просто ангел.
Доктор Аби предупреди Риса да е готова с бинтовете, после кимна на двамата здравеняци санитари, които щяха да държат войника, докато докторът използва хирургическия трион.
— Не обръщайте внимание на виковете ми, мисис. Не съм такъв страхливец наистина — продума редникът храбро.
Доктор Аби започна операцията. Въпреки морфина и алкохола войникът не спираше да крещи. Риса не беше сигурна какво се случи после. Издържа една минута. После се свлече на земята.
Събуди се в една носилка, разпъната насред боровите иглички. До нея стоеше Марни Калвертън, която следваше войската и мокреше лицето й с хладка вода. Марни беше интересна млада жена с креолски произход, тъмни коси и очи. Кожата на лицето й имаше цвят на слонова кост. Беше тиха и се държеше достойно, макар да бе жена, прекарала войната в следване на армията. При нормални обстоятелства Риса никога не би говорила с нея. Както в северното, така и в южното общество бе недопустимо да се смесват проститутки и дами. Но Риса не бе ни най-малко засегната, когато изпратиха Марни да се погрижи за нея — докторът и подчинените му бяха заети с кървящите до смърт войници. Различи импровизираната болница в далечината и чу виковете на санитарите. Седна, все още замаяна и объркана от факта, че е проявила такава слабост.