— Вървете бавно, мис Магий — каза й меко Марни, докато мокреше челото й.
— Добре съм, Марни, просто съм разстроена. Горкият войник. Не успях да му помогна да преодолее болката.
— Не се притеснявайте, мис Магий, докторът и хората му бяха там. Дойде и жената на генерал Гот. Тя е много грижовна и има познания в хирургията. Вие сте добра медицинска сестра, мис Магий. Но има и много други.
— По-добре да се връщам. Чувствам се много по-добре.
— Трябва да си почивате и да се пазите от силната жега, иначе ще ви се случи отново.
— О, това беше случайност, нищо повече.
— Щом казвате — промърмори Марни, а кафявите й очи докоснаха Риса. После сведе поглед към ръцете си, положени в скута й.
— Съжалявам. Оценявам вашата загриженост, но не разбирам.
— Не разбирате? Наистина ли? — каза Марни, гледайки Риса с нескрито любопитство.
Риса се намръщи.
— Не, не разбирам. Моля ви…
— Вижте, мис Магий, вие сте почтена жена. Добра сте към всички. Не сте като някои от офицерските жени, които чакат всичко наготово. Желая ви всичко най-хубаво. Предполагам, че животът ви е доста объркан, но аз ще се моля за вас. Няма защо да се преструвате пред мен.
Риса се опита да стане, малко се олюля, но с помощта на Марни успя да се изправи на крака. Така беше по-добре. Вдиша дълбоко. Щеше да се оправи.
— Марни, за какво да се преструвам?
— Изтънчените дами не може да са толкова глупави и наивни! — каза Марни и бързо се усмихна. — Мис Магий, аз съм млада и недотам образована, но за разлика от вас виждам нещата много ясно. Разбира се, ще запазя тайната ви, макар някои злонамерени хора да ви одумват, че спите с женения полковник Макензи.
— Какво? За какво говориш? Уверявам те, че не спя с полковник Макензи, въпреки че…
Марни въздъхна нетърпеливо и я прекъсна.
— Мога да се обзаложа на годишната заплата на двама войници, че вие очаквате дете, мис Магий.
Риса тъкмо се беше оправила. Чувстваше твърда земя под краката си, но изведнъж всичко се срути. Не и сега. Земята сякаш забуча, и тя отново потъна в забравата на мрака.
Ангъс Магий седна на походния стол, поемайки дълбоко въздух.
Яздене, оттегляне, яздене, оттегляне. Това беше всичко, което им наредиха да вършат. Те притежаваха силата, пушките, войниците! Независимо колко пъти бе опитвал да обясни на Маклелън и на глупците, заобиколили го, за да си присвоят част от славата, че генерал Робърт Е. Лий често се влияе от силата на волята си, те не му вярваха, не го слушаха. Само ако се бяха противопоставили!
Той се пресегна към бюрото си за бутилка уиски и чаши. После хвърли поглед към подчинените си пред него.
— Както знаете, господа, Поуп не успя да победи Стоунуол Джаксън в долината. — Разля уискито, после извади военната си карта и я разгърна върху масата. — Сега Поуп смята да организира поход към Гордънвил. Ще изоставим Лий и войската му, възлизаща от сто и петдесет до осемдесет хиляди души заедно с нашите батальони и тези на Маклелън в Ричмънд. Поуп разполага с петдесет хиляди души в долината. Ще се опитаме да притиснем бунтовниците и ще повикаме подкрепления. Ясен ли съм?
— Да, сър — извикаха един по един всички негови подчинени.
— Сър, само ако можехме да се придвижим по-бързо — започна лейтенант Къртни.
— Надявам се, че един ден ще можем — каза уморено Ангъс.
Къртни прочисти гърлото си.
— Извинете, сър.
— Приятна вечер, господа.
Офицерите се оттеглиха. Ангъс си наля още уиски и излезе от командната палатка в нощта.
Бяха на южна земя. Изоставената плантация все още служеше за военна болница и някои от офицерите се бяха настанили в нея. Не и той. Винаги беше обичал Вирджиния. Сърцето го болеше, задето разрушиха толкова много селища с армията си. За квартира използваше палатката, разпъната сред малка борова горичка на един хвърлей от плантацията. Палатката на Риса беше близо, но от страната на поточето, бликащо на границата с имението. При необходимост лесно можеше да стигне до къщата.
Той въздъхна, разтърси глава, макар сърцето му да бе изпълнено с гордост. Дъщеря му беше красива и харесвана. Много от мъжете тук с радост биха дали живота си за нея. Всъщност винаги бяха обградени от много мъже и той никога не се притесняваше за нейната сигурност и непорочност. Не изглеждаше тя да се страхува от битките, нито пък трепваше при вида на рана. Никога не се уморяваше. Вдигаше настроението с мелодичния си глас. Дори понякога седеше с мъжете около лагерния огън и им пееше песни, които те жадуваха да чуят, песни, които им бяха пели техните любими, преди да тръгнат на война. Само ако…
Стисна ръцете си в юмруци. Този мръсник — морският капитан! Надяваше се Риса да не плаща за своята репутация — заслужена или не. Сръбна уиски и се загледа в наклона на палатката си. Помъчи се да прогони неприятните мисли от главата си, но за негова беда се сети, че Риса много обичаше да плува в поточето. Войниците си бяха определили друго място нагоре по течението да се къпят и играят. Никой не можеше да издържи адската горещина. Риса се къпеше с охрана и дори веднъж му бе споменала, че водата в потока помага да се отмие миризмата на кръв.